– Хинденбург – отвръща Финън и показва снимка на експлозията, придружена от аудиоклип, в който репортерът вика: „О, боже“.‟
– Благодаря, Финън – отвръща язвително Ел Капитан. – Тъкмо от това имах нужда.
Зад себе си долавя гласовете на Брадуел и Преша. Не му харесва как си шепнат, сякаш си разменят тайни. Миналата вечер ги видя да се целуват. Беше напуснал за момент поста на релсите, за да им каже, че всичко е чисто, но после се бе измъкнал безшумно, опитвайки се сдържи дъха си. „Какво, по дяволите...‟ – бе промърморил той. „Какво? Какво?“ – започна да повтаря след това Хлемут, докато накрая не му каза да млъкне.
Сега не може да мисли за това. Отваря едно отделение, в което открива контролен списък и ръководство. Подава ги на Финън.
– Можеш да ги запаметиш набързо, нали?
Финън улавя двата документа с щипците си и започва да ги сканира.
Ел Капитан посяга нагоре и хваща контролния лост за руля и задкрилките. Дръжката пасва идеално на ръката му. Докосва измервателните уреди на таблото, като всеки циферблат е прилежно надписан: „ПРЕДНА ПАЛУБА, ГЛАВНА ПАЛУБА, ЗАДНА ПАЛУБА.“‟
– Хайде, Финън, обясни ми как работи това сладурче?
Финън започва да говори за резервоарите отгоре, направени от изключително здрави, леки, но относително нови молекулни съединения. Един глас продължава с обясненията: „Колкото повече въздух се изпомпва от тях, толкова по-високо се издига апаратът, докато не достигнат почти идеален вакуум.“
– Значи се издига с изпомпване на въздух от резервоарите. Колко време отнема подготовката за излитане?
Финън цитира ръководството със автоматизирания си глас:
– Процедурата за постигане на летателна готовност отнема приблизително половин час.
– Ами дроселите? – пита Ел Капитан, нетърпелив да научи всичко.
– Дроселите контролират скоростта, с която витлата тласкат напред летателния апарат. От двете страни на таблото има по един комплект дросели за всяко витло.
– Ами долу? – пита Ел Капитан, посочвайки екрана, намиращ се под обикновения компас.
– Навигационно табло.
– Карти?
– Карти отпреди Детонациите.
– Ще ни бъдат от полза, но не и по време на приземяване. Кой знае какъв ще е теренът? Ами джипиесът и сателитите? При положение че всички са извадени от строя, какво ще използваме за навигация?
– Този апарат не разчита на сателити и контролни кули.
– А и какъв смисъл би имало, след като Уилъкс е знаел, че всичко това ще бъде унищожено? Тревожи ме – казва Ел Капитан, намествайки се на капитанската седалка – навигацията над океана. Там няма ориентири. Не би свършила работа дори навигацията по звездите, както някога са правели моряците, особено без точно време и карти на съзвездията. Не че мога да се ориентирам по тях.
– Има нова презокеанска навигационна система, разработена именно с тази цел. От летателния апарат се изстрелват проследяващи шамандури с лазерно отражение в комбинация с интегрирана система за визуализация на изчислените координати, или ИСВИД, която показва данните на навигационното табло – обяснява Финън.
– Прекрасно – отвръща Ел Капитан впечатлен. – Нещо като комбинация между средновековни технологии и умни бомби.
– На таблото има бутони за изстрелване на проследяващите шамандури. Пилотът пуска първата, когато апаратът достигне желаната височина, която ще поддържа, след което прави същото на всеки два часа.
Финън обяснява, че енергийният източник за помпите, за отоплението на кабината и за витлата разчита на студения ядрен синтез. И че над главите им има маски, които ще се спуснат, ако се издигнат на повече от десет хиляди метра.
Ел Капитан взима бинокъла, монтиран на стар сгъваем статив. Поглежда през окулярите и установява, че има настройка за нощно виждане. Летателният апарат е оборудван със сложна техника, истинско достижение на науката, внедрена обаче в съвсем проста машина.
Ел Капитан се почесва по брадата и казва повече на себе си, отколкото на Финън и Хелмут:
– Проблемът е, че по това време на годината дните там са много кратки. Сега е зима. Шансовете за приземяване на дневна светлина са почти нулеви. Имаме само два дни да намерим купола в Нюгрейндж, за да хванем слънцестоенето, и доста кратки моменти с дневна светлина. Трябва да тръгнем веднага. – Стомахът на Ел Капитан е свит на топка от тревога. Той седи на пилотската седалка, приведен под тежестта на Хелмут. Сребристият бутон на таблото включва захранването.
– Добре – казва Ел Капитан. – Натискам бутона за захранването. Готови!