Айралийн взима мобилния телефон от скута си.
– Получи се гласово съобщение от баща ти.
Партридж изпъва гръб – навик, който се проявява винаги, когато баща му е наблизо.
Айралийн натиска един бутон и в стаята се разнася гласът на баща му: „Партридж, много се радвам, че вече си в съзнание и достатъчно добре, за да чуеш това съобщение.“
Изведнъж го изпълва такава омраза, такъв непреодолим гняв, че сякаш гърдите му ще експлодират.
– Почакай! – казва на Айралийн. – Натисни „стоп“.
Настъпва тишина.
Слага ръка на устата си, опитвайки да овладее дишането си.
– Добре ли си?
– Пусни го – казва той. – Да приключваме с това.
„Сега е важно да си спокоен – продължава баща му. – Върни се към предишния си живот. Забавлявай се.“ Сърцето на Партридж бие учестено. Баща му никога не му е казвал да се забавлява. Освен това в гласа му има нещо странно – звучи неестествено и някак остарял, но не с месеци, а с години, може би с десетилетия. Пита си дали баща му не е болен. Затова ли не е дошъл при него?
„След няколко дни – продължава баща му – ще те повикат отново в болницата. Там ще се опитат да възстановят някои от – той се колебае за миг, но после явно решава да се придържа към медицинската терминология – синаптичните връзки в мозъка ти. А когато това стане, синко, ще ти гласувам изцяло доверие. Имам големи очаквания към теб като водач. Сега ще обявя официално решението си. – Той прави пауза, както по време на публични обръщения. Пауза, заредена с напрежение. Кани се да обяви нещо. Стомахът на Партридж се свива, сякаш очаква удар. – Ти ще бъдеш моят приемник. Не мога да ръководя вечно. Още сега трябва да предам част от властта. На кой друг да я дам, ако не на теб?“
Патридж е смаян. Все още усеща изпепеляваща омраза, но се чувства и объркан, сякаш се намира извън времето и пространството. Баща му иска той да бъде негов приемник, да управлява? В това няма никаква логика – нито в баща му, нито в стаята с полюшващи се пердета, нито пък в това момиче, което се взира в него с широко отворени от очакване очи.
Баща му продължава: „Предполагам, че в този момент Айралийн е до теб. Така че чуйте ме и двамата: през следващите дни искам да се забавлявате. Това е заповед. Защото бъдещето идва, и то много бързо“.
Това е краят. Айралийн се взира в Партридж, стиснала здраво мобилния телефон.
– Партридж? – изрича тя нежно.
Той забива юмрук в матрака и остава изненадан от собствената си сила. Момичето се сепва, за миг раменете ù застиват.
– В това няма никаква логика! – казва той, усещайки прилива на болка в главата си. – Баща ми се срамува от мен. Знам го със сигурност.
– Той те обича – прошепва Айралийн.
– Нищо не знаеш за нас – възразява Партридж.
– Напротив – отвръща тя, навеждайки се към него. – Може би досега не е искал да признае, че има нужда от теб. Може би е искал да ти спести товара на бъдещето. Но сега има нужда от теб. Той беше...
– Болен е, нали? Умира ли?
– Не, не, не умира – отвръща бързо Айралийн. – Известно време не беше добре. Скоро ще се оправи и все пак не е вечен. Кой друг му е останал освен теб?
Погледът му да блуждае из стаята. Няма представа как да обори думите на Айралийн. Баща му винаги е бил непонятен за него. Може би тя е права. Седж вече го няма. Останал му е само Партридж.
– Най-важното сега е да си почиваш – казва Айралийн. – Така че да събереш сили да се забавляваме. Това беше заповед, нали?
– Да.
Айралийн става и поема към вратата. Партридж втренчва поглед във вентилатора над главата си. Вентилаторни перки. За миг си представя, че са остри метални ножове, които ще го насекат на парчета. Откъде се взе тази мисъл?
Поглежда Айралийн, застанала сред сноп слънчева светлина, нахлуваща през прозореца – истинско следобедно слънце. До слуха му достига плисъка на вълни.
– Това океанът ли е?
– Мисли за него като за нощна лампа – казва Айралийн, – която баща ти е направил само за теб.
Баща му не би сторил нищо за него. Майка му – да. Спомня си я на плажа, загърната с развяваща се от вятъра кърпа. Радва се, че си спомня това. Мисли за смъртта й: загинала е като светица. Ала когато тази мисъл изплува в съзнанието му, се сеща за думите, които чува, преди да се събуди – те нямат нищо общо с Хейстингс и ледената пързалка. Не. Това е гласът на Гласингс – изнася лекция за древните култури и ритуалите, свързани с мъртвите. „Чудно варварство.“
Лайда
Осъзнаване
Майка Игън се появява с чиния, пълна с праз, грудки и крехко месо, и чаша с розова течност.