– Нима? И просто ги унищожихте?
– Да, но бяха наистина много. Хората те харесват.
– Длъжни са да ме харесват – отвръща Партридж. – Нали съм синът на Уилъкс.
Плувайки, тя се завърта около него. После спира и обявява:
– Аз също те харесвам. И ще те харесвам каквото и да стане.
Въпреки че не е напълно сигурен, нещо му подсказва, че е искрена. Тя се гмурка и се промушва между краката му. Когато изскача на повърхността, казва:
– Трудно е да повярваш, че е зима, нали?
– Може да не е зима – отвръща Партридж. – Кой знае какво е навън?
Айралийн се разсмива.
– Толкова си забавен. Това е едно от нещата, които харесвам в теб.
Само че Партридж не се шегува.
– А аз да смятам ли, че си забавна? – пита я той.
Тя се приближава и опира мокрия си нос в неговия. Пронизва го болка – от любов? Може би носталгия по дома или по любим човек.
– Смяташ, че съм хубава – отвръща Айралийн.
– Но смятам ли, че си забавна?
Тя поглежда встрани.
– Смяташ, че съм всичко, което някога си искал!
Партридж кима. Сигурно е тя. Защо иначе ще ù предлага?
Бекли ги развежда със закрита моторизирана количка. Двамата са седнали отзад. Стараят се да не привличат внимание. Прическата на Айралийн е безупречна. Партридж няма представа как го е постигнала. Да не би в дамската съблекалня да има фризьор?
– А сега накъде? – пита Партридж.
– Към зоопарка – отвръща тя, взирайки се през матовия пластмасов прозорец. – Не помниш ли, че обожавам пеперудите и аквариума?
Тъй като не си спомня, той не отговаря. Забелязва буболечка на облегалката на Бекли. Понечва да я докосне. Ала нещо в него му подсказва, че не бива да я показва на Айралийн.
Първо отиват в отделението на пеперудите, потънало в зеленина. Вътре е топло и влажно. Пеперудите се носят на рояци. Бекли стои на почтително разстояние. Очевидно се чувства не на място сред пърхащите крилца.
Този участък е отделен само за тях, но останалата част е отворена за всички; Партридж чува гласове на деца. Разходката му напомня за коледите, прекарани у семейство Хеленбек, за Джулби и Джарв, за чорапите с дребни подаръци, за самотните празници, когато баща му бе твърде зает, за да го вземе макар и за няколко дни…
Айралийн стиска здраво ръката му, сякаш се бои от пеперудите.
– Чудя се дали баща ми ще иска да прекараме заедно празниците. Дали пък няма да се сближим, докато ме подготвя за новото ми бъдеще? – казва Партридж не без доза сарказъм.
Една яркосиня пеперуда кацва на рамото му.
– Виж колко е красива и съвършена! – възкликва Айралийн.
Пеперудата наистина е прекрасна. Партридж поглежда черните кадифени ивици на крилата ù. После плъзва поглед към Айралийн – искрящо зелени очи, съвършени черти и лъскава коса.
– Може би баща ми ме е заобичал – казва, докато пеперудите кръжат около тях.
Айралийн го прегръща през кръста.
– Предполагам, че му е било трудно да показва любовта си след понесените загуби.
– Имаш предвид майка ми и Седж, който се самоуби. – Не може да си обясни защо го казва направо. Вероятно иска да я изпита.
– Това е много тъжно – отвръща тя, – но не бива да говорим за тях. Миналото си е минало!
Партридж изпитва нуждата да защити майка си и Седж, сякаш животът им е бил омаловажен. Изведнъж го обзема гняв. Отблъсква ръката на Айралийн.
– Не говори така.
– Как?
– Не говори за тях по този начин. Миналото не е само минало. – Отдръпва се настрана.
– Сега, когато сме сгодени, имаме надежда за ново начало. Ето какво можем да дадем на баща ти, а също и един на друг.
– Тук нещо не е наред – казва той, разтривайки слепоочията си.
– Какво имаш предвид? – Тя се приближава до него, ала той отстъпва назад.
– Не знам – отвръща той, свил ръката си в юмрук. – Нещо с тялото ми – добавя той, взирайки се в себе си.
– Какво точно?
Явно не е бил дълго на легло. Мускулите му никога не са били по-силни. Освен това няма доверие на Айралийн, въпреки че долавя в нея искреност и невинност.
– Партридж, кажи ми какво има?
– Нищо. Няма нищо – отвръща той.
Над тях се включва пръскачка.
Партридж мисли за кръв. Ефирен воал от кръв, който се загнездва в съзнанието му. Пеперудите летят като обезумели наоколо. Озърта се през рамо към Айралийн, но вижда само части от роклята, от косата ù, сякаш крилата са насекли образа ù на късчета.
Разчистени са дори коридорите, свързващи заграждението на пеперудите с аквариума. Двамата минават през стъклен тунел, отстрани и отгоре плуват риби. Медузата се издува и се плъзга леко напред, издува се и се плъзга. Айралийн притиска ръка към стъклото.