– Наложи се да я отворя, за да активирам яйцето, но сега може да отговори на всеки въпрос, който ти хрумне, без да го вадиш. – Той пъха яйцето в черната кутия. – Затвори се. – Вратичките на яйцето се плъзват обратно и капакът на кутията се спуска на място.
– Ти какво го попита?
– Първо го попитах какво представлява?
– И?
Той се навежда над кутията и казва:
– Какво си ти?
От вътрешността на кутията се разнася продължително щракане и на повърхността ù се подава подобна на камера механична очна ябълка. От нея изскача лъч светлина и тогава над кутията изниква образът на яйцето и се завърта във въздуха. Мъжки глас започва да представя кратка история на записващите устройства, в това число и черните кутии, които обикновено се боядисвали в червено или оранжево за по-лесно откриване на катастрофата.
– Тази кутия е част от серията напълно идентични черни кутии, разработени във връзка с одобрения от правителството и финансиран с федерални средства проект за събиране и запис на данни в областта на историята на културата в случай на масово изтребление – с ядрен или друг характер. – След това гласът говори за точните мерки на алуминиевия корпус, високотермичната изолация, обвивката от неръждаема стомана и устойчивите на радиация нанотехнологични тръби.
– Леле! – възкликва Преша.
– Съдържат картинна информация в областите изкуство и кино, наука, история, попкултура. Всичко.
Зави ù се свят от мисълта за мащабите на всичко това.
– За времето Преди – казва Преша със страхопочитание.
– Съдържат версия на живота преди. Идеализирана дигитална версия. Информацията не е непременно достоверна.
– Дядо ми обясняваше как работи вселената, като движеше в кръг камъчета по пода – слънцето, планетите, звездите. Преструваше се, че знае всичко, защото виждаше, че ставам неспокойна, когато няма отговор за нещо.
– Какво представлява вселената? – попита Брадуел черната кутия.
Появява се нов разширяващ се лъч, в който се показват планетите и луните, въртящи се в орбита около слънцето, съзвездия изпъстрят въздуха. Преша понечва да докосне една луна, ала пръстите ù преминават през нея. Фридъл полита нагоре, пресича безплътната картина и се приземява на металните си крачка, взирайки се объркано в нея.
– Точно това се опитваше да обясни дядо ми. Вселената.
– Трудно ще схванеш идеята с наредени на пода камъчета.
Преша се чувства изгубена. Има толкова неща, които не знае, и дори не може да си представи.
– Удивително! С какво количество информация разполагаме! Това може да промени живота на хората. Ще имаме достъп до медицинска, технологична, научна информация. Ще можем наистина да променим нещата.
– Дори повече, Преша.
– Какво искаш да кажеш? Как е възможно да има нещо повече от всичко?
– Тези кутии пазят единствено информацията, с която са били захранени, и всички са поставени на една и съща диета. Освен Финън. Той е различен. – Брадуел взима мотаещата се в краката му кутия. – Всяка има сериен номер на дъното. Но Финън има само знак за авторски права. – Той обръща кутията обратно и ù показва оградената в кръг грубо начертана буква „С“.
Преша прокарва пръст по знака.
– Какво е авторски права?
– Това е знак за собственост. Бил е широко използван преди Детонациите, но обикновено след него се е изписвала някаква година. Тук обаче няма.
Преша завърта кутията на деветдесет градуса.
– Може да е буквата „U“, оградена в кръг. – Завърта я отново, този път на сто и осемдесет градуса. – А също и незавършен квадрат или пък маса.
– Понятието „черна кутия“ не означава просто кутия, боядисана в черно. С този термин се назовава всичко – било уред или процес – проектирано с цел записване и предаване на информация, когато не виждаш как се обработва тя, какво става вътре. А така наречената бяла или стъклена кутия е устройство, в което можеш да записваш данни и да виждаш какво става вътре.
– Значи Куполът е черна кутия – заключава Преша.
– Да, от наша гледна точка – съгласява се Брадуел. – А също и човешкият мозък.
„Както и ти самият – мисли си Преша. – И аз.“ Пита се дали има поне двама души, които да са бели кутии един за друг.
Той слага Финън на масата.
– Финън е шарлатанин. Създаден е с цел да се вписва, но е предназначен за различна публика. Не предоставя информация на всекиго. Но някаква дума го накара да се включи и тогава той проговори. – Мушва ръце в джобовете си и свежда глава. – Трябва ли да цитирам дословно какво му говорех? Беше за теб. Искам да кажа, никой друг освен нас не се опитва да разнищи този въпрос. Нали?