– Уязвимост – прошепва Лайда.
Ел Капитан
Мрак
Изминали са два дни и една нощ, откакто летят, и сега отново се смрачава. Очите на Ел Капитан са замъглени от умора, а нервите му са опънати до крайност. Хелмут ту потъва в дрямка, ту се събужда. Вече наближават. Ел Капитан отваря за кратко шлюзовете на трите резервоара, за да нахлуе въздух и да се спуснат по-ниско. След като необятният океан остава зад гърба им, прожекторът на носа на апарата очертава хълмове, долини, каменисти хребети, сенчести езера и опустошени градове.
– Виждаш ли, Хелмут? Това е чужда страна. Допускал ли си някога, че ще видиш друга страна?
– Допускал ли си? – пита Хелмут.
– Не – отвръща Ел Капитан.
Навигационното табло показва топографска карта на района, ала тя е безполезна. Детонациите са променили релефа до неузнаваемост. А Ел Капитан ще трябва скоро да приземи летателния апарат.
– Още колко остава? – обръща се той към Финън.
Лампичките на Финън светват.
– Трийсет и шест километра. Право на изток.
– Добре – отвръща Ел Капитан. – Да се огледаме за някое равно място.
Машината се разтърсва и Ел Капитан полита назад, сякаш Хелмут го е дръпнал рязко.
– Какво, по дяволите, беше това? – възкликва той, усещайки как пулсът му се ускорява.
Финън издава кратко пиукане, несигурен какво се иска от него.
– Трийсет шест километра! – обявява той, сякаш това ще помогне с нещо.
После апаратът продължава да лети гладко и Ел Капитан си отдъхва:
– Добре. Просто малка засечка на системите. Вече всичко е наред.
Ала се оказва, че не е така. Разтърсването се повтаря, този път по-силно. Ел Капитан скача. Задната част на машината увисва надолу, а носът се вирва нагоре. Хелмут се свива зад гърба на брат си.
– Мили боже, намери в раздела за аварийните случаи! Мислиш ли, че проблемът е на задната палуба? – обръща се Ел Капитан към Финън.
– В случай на авария – започва Финън – в случай на авария. При повреда на двигателя, на задната палуба... – Дали не прелиства страниците на ръководството? Всички лампички по корпуса на Финън светят. – Направи проверка на таблото.
Ел Капитан се втренчва в таблото. В една точка на корпуса забелязва примигваща червена светлина, обозначаваща пробойна. Ел Капитан включва помпите в повредения резервоар, изпускайки въздуха със скоростта, с която той се просмуква вътре. Червеният индикатор продължава да примигва, ала пукнатината е малка и не се разширява. Стига да държи повредения резервоар под око, поддържайки баланса на въздуха, машината би трябвало да издържи, докато кацнат.
– Трябва да се приземим.
– Да се приземим! – казва Хелмут.
Скоростта спада отново. Задната палуба се пълни още по-бързо с въздух. Апаратът се носи все по-бавно. Извива се назад.
– Какво става, по дяволите? – надава вик Брадуел.
– Малка пробойна. Пълним се с въздух.
Брадуел изниква пред кабината.
– Малка пробойна ли? Какво означава това?
– Всичко е наред. Върни се на мястото си. И си сложете коланите. – Очевидно той не можеше да използва колан заради Хелмут. При излитането не се бе притеснил, но сега няма нищо против да се пристегне за седалката.
– Имаш нужда от помощ! – възразява Брадуел. – Трябва ти помощник-пилот.
– Финън е тук, ето го и помощник-пилота, от който няма отърваване. – Посочва Хелмут на гърба си.
– Кап – започва Брадуел, – нека ти помогна...
– Не можеш! – отвръща Ел Капитан. – Върни се на мястото си. Това е заповед.
Брадуел се връща в салона. Ел Капитан чува, че двамата с Преша разговарят. Дали Брадуел не подкопава авторитета му?
Няма намерение да приземи машината далече от предвиденото място. Остават не повече от трийсет километра. Ако тръгнат пеша, рискуват да се натъкнат на смъртоносни същества. Трябва да ги закара до крайната цел невредими.
Лъчът на прожектора осветява странни препускащи създания – зверове, групита, пясъчни създания.
Апаратът се килва на една страна. Ел Капитан натиска с все сили лоста за управление на другата страна, опитвайки се да го изправи. Откъм задната палуба се разнася свистене. Навигационното табло отчита появата на нова, по-дълга пукнатина.
– Какво? Но защо? Финън! – кресва Ел Капитан. – Може би съм претоварил помпите и те са отказали!
– Претоварването на помпите може да причини пукнатини, особено ако машината е летяла на голяма надморска височина в продължение на повече от четирийсет часа – обявява Финън.
– Проклятие! Защо не ми каза по-рано?
Финън не отговаря. Светлинките му са приглушени, сякаш се чувства виновен.