– Не ме изоставяй, Финън! Сега имам само теб!
– Имам само теб! – казва Хелмут.
– Хелмут, точно сега не е моментът да ревнуваш! – кресва Ел Капитан през рамо.
Чува се остро пропукване. Нещо се е разцепило. Машината се разтърсва отново, този път по-силно, запращайки Ел Капитан и Хелмут на седалката.
– Кап! – надава вик Преша. – Какво става?
Господи, не бива да се проваля, не и когато Преша е на борда, а животът ù е в неговите ръце.
– Ще се приземим тук. Поемаме твърде много въздух.
Няма друг избор освен да задейства помпите на изправните резервоари с надеждата, че няма да загубят бързо височина, поемайки надолу в спирала. Става и се вглежда в топографската карта и необятната земя под тях.
Отпред се вижда ивица зеленина и свежа горска растителност, но по-нататък релефът изглежда сравнително равен. Не смята, че може да стигне дотам, но от близката страна на гората има ливада. Намират се само на осемнайсет километра от крайната им цел.
– Вятърът идва от северозапад! – обръща се той към Финън. – Как да се приземя?
– Насочи апарата срещу вятъра, преди да докоснеш земята.
– Добре. – Ел Капитан обръща носа срещу вятъра и извива машината косо – право към ливадата. – Поне да имаше диспечерска кула. – Щом прелитат над последния хълм и под тях се ширва равнинната местност, той се подготвя за кацане. Витлата мощно се въртят и държат апарата стабилен.
Ала опашката все още виси надолу. Снишават се прекалено бързо. Ел Капитан намалява тягата на помпите за изправните резервоари. Летателният апарат се спуска рязко надолу.
– Не толкова бързо! Не толкова бързо! – Ел Капитан пуска зъбчатите колела. – По-полека!
– По-полека! – повтаря Хелмут.
Апаратът се снишава бързо. Той включва помпите на изправните резервоари на по-бързи обороти, но носът светкавично се вдига нагоре.
– Дръжте се! – надава вик той. – Готови за кацане!
Хелмут се хваща за раменете на брат си, но Ел Капитан не може за затегне колана си. Без да губи време, той се опитва да смекчи удара от кацането, като включва витлата на максимална мощност, затваря предния резервоар и отваря докрай средния.
– Готови за кацане – шепти Хелмут с пресипнал глас. – Готови за кацане!
Щом докосват земята, Ел Капитан се удря в дроселите. Силният тласък го запраща на пода. Чувства се замаян, едното му око е замъглено от кръв. Средният резервоар продължава да се пълни с въздух, което прави апарата донякъде нестабилен. Вятърът подхваща машината и я преобръща настрана. Предното стъкло се удря в нещо и се пръсва на парчета. „Преобърнахме се“ – мисли си Ел Капитан.
Полита към страничното стъкло на кабината. Опитва се да стане, докато машината е все още в движение.
– Готови за кацане! – пищи Хелмут. – Готови за кацане!
– Всичко е наред, Хелмут! Спокойно, братко! – Пресяга се и изключва лостовете на последната работеща помпа и на витлата. Всички си отдъхват. Корпусът леко се поклаща и таблото угасва.
Примигвайки, за да отстрани кръвта от окото си, Ел Капитан се примъква на лакти към предното стъкло. Отвъд светът е потънал в тъмнина. Тихо е.
– Преша! – извиква той, но гласът му е слаб.
Всичко потъва в мрак.
Преша
Удар в главата
Преша виси почти с главата надолу, прикована към седалката с колана, врязал се дълбоко в едното ù бедро. Гледа към люка. Но единственото, което вижда, са плътните, остри върхове на тревата отвън. Изгубил опора, летателният апарат се бе преобърнал на една страна под въздействието на гравитацията.
Тя прокарва ръка под пуловера си, проверявайки мускалите. Непокътнати са.
– Какво стана, по дяволите? – обажда се Брадуел, който също не е помръднал от мястото си благодарение на колана, и тъй като е висок, се крепи с една ръка за извитата плоскост над люка.
– Аварийно кацане. – Тя напипва гладката закопчалка на колана, но освободи ли я, може да се стовари върху стената под нея.
Брадуел опира двете си ръце на тавана.
– Разкопчай колана ми, а после аз ще ти помогна да се освободиш.
Тя пъха ръка в гъвкавата сребриста дръжка на колата му и я издърпва нагоре. Опората на ръцете му смекчава удара от падането. Той се изправя, стъпил върху стената, и хваща Преша през кръста, а тя го прегръща през врата. Обожава широките му гърди и силното, мускулесто тяло, заякнало през годините на жестоко оцеляване. Той разкопчава колана ù и ù помага да стъпи.
Добират се пълзешком до кабината, докато апаратът се люшка под тежестта им.