Ел Капитан лежи в безсъзнание с широко разтворени ръце и дълбока рана на главата, от която се стича кръв като тъмночервен ореол. Изгубил е свяст.
Хелмут надига глава от рамото на Ел Капитан.
– Готови за кацане – изрича съвсем тихо. – Готови за кацане. Готови за кацане. – Бузата му е влажна и изцапана от кръвта на брат му.
– Божичко – възкликва Брадуел – какво ще правим сега?
Финън стои близо до тях.
– Използвай лед, за да спадне отокът. Притисни раната, за да спреш кръвоизлива.
Преша коленичи до Ел Капитан. Издърпва ръкава на пуловера си надолу, така че да покрие дланта ù, и притиска с нея раната.
– Донеси одеяло – казва на Брадуел.
Той се втурва към вратата.
– Веднага ли припадна? – обръща се тя към Хелмут.
– Готови за кацане – изрича отново той с разширени от ужас очи.
– Всичко ще бъде наред, Хелмут – успокоява го тя.
Брадуел се връща и ù подава одеялото. Тя го сгъва и го притиска към раната. То бързо се напоява с кръв.
– Провери очите му – казва тя на Брадуел.
Брадуел повдига единия клепач на Ел Капитан.
– Какво трябва да търся? Разширени зеници?
– Да – отвръща Преша. – И да се надяваме, че са еднакво разширени.
Брадуел повдига едновременно двата клепача. Поклаща се напред-назад, като ту блокира, ту пропуска идващата от Финън светлина.
– Нямаме късмет.
– Има мозъчно сътресение – отбелязва Преша. – Не можем да го оставим тук.
– Но не можем и да зарежем мисията – възразява Брадуел. – До изгрева на слънцето остават само пет часа.
– Готови за кацане – изрича Хелмут.
Очите на Ел Капитан потрепват.
– Кап? – обажда се Преша. – Добре ли си? – Докосва бузата му с главата на куклата.
Той примигва. Погледът му се плъзва настрани, после се заковава върху лицето ù. Опитва се да прошепне нещо, ала гласът му е пресипнал.
Преша се навежда към него.
– Какво има, Кап?
Той вдига ръце и обхваща нежно лицето ù.
– Преша – прошепва той и я целува. Целува я по устните само за миг – леко и нежно.
Преша е смаяна. Не знае какво да каже. Затаила е дъх. Очите ù са широко отворени. Тогава си спомня любовната песен, която го чу да пее в стаята си, а също и разговора на язовирната стена, когато тримата спореха за думата романтика.
Преша продължава да притиска одеялото към раната.
– Кап – подхваща тя. – Но ти... – „...ме целуна.“ Ел Капитан я беше целунал. Сигурно е някаква грешка.
Тогава той прошепва:
– Обичам те Преша Белс.
В тези думи няма съмнение.
Той затваря очи. И отново потъва в мрак.
Хелмут се обръща към нея и казва:
– Преша? – сякаш иска да разбере дали тя също обича Ел Капитан.
Идва ù да се разплаче. Сеща се за любовната песен. За нея ли е била? Разтърсена е до дъното на душата си. Откога е влюбен, пита се тя, откога крие в себе си тази тайна? Вече разбира погледа, който ù беше отправил на моста, докато тя се бе притиснала към Брадуел.
Брадуел става и се запътва към кабината.
– Не знаех – казва той.
– Какво имаш предвид? – Обзема я паника. Дали не говори за нея и Ел Капитан? Дали подозира, че между тях двамата е имало нещо? – Няма какво да знаеш.
Брадуел удря с юмрук по стената. Преша чува остро пропукване. Летателният апарат се олюлява за миг. Дали не ревнува? Или пък е ядосан просто защото не е знаел – макар че тя няма нищо за криене.
– В момента не разсъждаваме трезво! – казва тя. – Никой от нас не разсъждава трезво! Той не говореше сериозно. Той...
– Говореше сериозно – отвръща Брадуел. – Трябваше да се досетя. Отдавна чакам да изрека тези думи. Но се появява той и ги казва вместо мен!
– Ударил си е главата! – извиква Преша, но замълчава, обмисляйки признанието на Брадуел. – Искал си да изречеш тези думи?
Той се приближава сковано към нея. Поема си въздух.
– Да.
– Да – казва и Хелмут, сякаш е знаел през цялото време.
Тя се взира в Хелмут за първи път от доста време. Иска ù се да го попита дали не е знаел за чувствата на брат си. Хелмут знае много повече, отколкото показва. Той предъвква неспокойно долната си устна.
– Какво ще правим сега? – обръща се Преша към Брадуел. – Единият от нас трябва да продължи. А другият трябва да остане тук.
Брадуел не отговаря.
Тя повдига леко одеялото. Кръвоизливът е отслабнал. Раната е подута, но поне кръвта вече спира.
– Хелмут – казва тя. – Сложи ръката си на мястото на моята. – Подава му сухия край на одеялото и притиска ръката му. – Натискай равномерно.
– Равномерно – повтаря той.
Тя става и минава край Брадуел. От мястото, където спира, вижда само гърба му, движението на птиците под ризата му. Той оглежда ръцете си, сигурно се е порязал. На стената се вижда вдлъбнатина с мрежа от пукнатини. Преша взима раница с провизии – храна и вода. После се връща в кабината.