Преша
Насекоми
Отначало Преша пое тичешком, но бе невъзможно да поддържа темпото. Реши да тича само по надолнища, когато инерцията я улесняваше. Наоколо е тъмно. Затъкнала е Финън под мищница. От него струи лъч светлина – обхожда чепатите дървета и отскача обратно на пътя пред нея. Земята е обрасла с бръшлян, който покрива скалите, стволовете на дърветата и горските просеки. Неочаквано тя се подхлъзва, загубва равновесие, но успява да се хване за един клон. После хуква отново напред, промушва се под клоните и прескача изровените в земята коловози и стърчащите коренища. Знае, че времето не е на нейна страна. Калта обаче засмуква обувките ù и я забавя.
Сама е вече почти цял ден; спира само веднъж, за да поспи няколко часа под една естествена каменна тераса. Финън ù помага да се ориентира, като показва светлинното изображение на карта на старите пътища и земния релеф. Освен това непрекъснато отброява часовете до зимното слънцестоене. Седем часа и четирийсет и две минути. Има шанс да успее, но Преша се старае да не мисли за крайната цел, съсредоточавайки вниманието си върху пътя крачка по крачка.
Брадуел, Ел Капитан и Хелмут ù липсват. Целувката на Ел Капитан не излиза от главата ù. Обичам те, Преша Белс. Спомня си Брадуел, който я изпраща с поглед. Колкото повече мисли за тях, толкова повече се убеждава, че трябва да е тук, сама.
Няколко пъти зърва птици – може би прилепи. Изглеждат някак съсухрени и само се стрелват насам-натам вместо да кръжат във въздуха. През храстите пробягват дребни гризачи. Деформирани същества – хибриди с обгоряла кожа, обезобразени с всевъзможни сраствания. Това не я изненадва. Но въздухът по тези места е по-чист и светът ù се струва по-голям, тъй като вижда по-обширна част от заобикалящата я околност. Растителността тук също се възстановява по-бързо.
Крачолът на панталона ù се закача за бодлива вейка и тя пада в калта. Успява да омекоти удара с лакът, но от силния тласък Финън се забива в ребрата ù, изкарвайки въздуха ù.
Тя измъква крака си, разкъсвайки крачола. Усеща лека болка. Напипва драскотина и вижда, че пръстите ù са изцапани с кръв.
– Добре ли си? – пита Финън, примигвайки с лампички.
– Проклет трън – изтърсва тя.
Става, усещайки как драскотината пулсира, и грабва Финън. Хуква напред, но тук земята е още по-хлъзгава.
Има чувството, че пръстта под краката ù се движи, сякаш бръшлянът е оживял. Продължава напред възможно най-бързо, ала изведнъж усеща, че нещо се увива около глезена ù. Пада отново. Една пълзяща клонка се усуква около ръката ù. Опитва да я измъкне, но бодлите на клонката се забиват в кожата ù. От раните потича кръв. Друга пълзяща клонка пленява крака ù.
– Финън!
Нова вейка плъзва по рамото ù, извива се зад тила и се насочва към устата. Тя тръсва глава и яростно размахва ръце, разкъсвайки част от филизите. От земята изскачат жилави като канап клонки с тънки къдрави мустачета. Двамата с Финън са приковани към земята. Преша не може да помръдне от мястото си. Обзема я паника.
– Финън! Не мога да се освободя! – Само очите ù пробягват като обезумели. Не иска да умре по този начин. Просто ще изгние в земята. А Брадуел, Ел Капитан и Хелмут ще очакват завръщането ù, без да знаят какво се е случило.
Финън тихо бръмчи и въздухът се изпълва с борова миризма.
– Имаш ли нож? – извисява глас Преша.
Финън отвръща с кратко пиукане.
Усеща как започва да реже клонките. Отсича една от тях и тя се свлича на спирала от крака ù.
Финън пристъпва към клонката около здравата ù ръка и я прерязва. Тогава Преша изважда ножа от пояса си и двамата се хващат за работа. В този миг усеща как още една клонка се увива около глезена ù, впивайки се в кожата на обувката ù. Преша се обръща и я разсича.
Успява да застане на колене. Но тогава една клонка изсвистява като камшик и се вкопчва в китката ù, точно там, където главата на куклата се слива с кожата ù. Представя си как клонката удушава куклата и за миг се вцепенява. Бързо се окопитва и прокарва ножа в пролуката между главата на куклата и клонката. Накрая Финън я измъква от ужасната хватка, приковала я на земята, и тя скача на крака.
Съскайки, бръшлянът се отдръпва надалече.
Грабва Финън и с все сили се втурва напред. Светлината на прожектора подскача по пътя пред тях, докато най-сетне тя зърва края на гората. Спуска се натам с цялата бързина, на която е способна. Отминава и последните дървета, но продължава да бяга, докато се озовава сред поле.