– Виж ни само.
Още малко и ще заплаче. След всички тези години Хелмут все пак ще се погрижи за него. Нямат си никого друг.
– Виж ни само – обажда се отново Хелмут.– Кап.
Това не е дословно повторение. Не е просто ехо. Той каза нещо. Ел Капитан не помни кога за последен път е чул брат си да произнася името му – може би преди Детонациите? Поглежда през рамо. Втренчва се в лицето му. Сякаш не го е виждал от години. Хелмут вече не е дете. Лицето му е деформирано, но възмъжало. Очите му са хлътнали и в този миг се наливат със сълзи.
– Виж ни само – изрича Ел Капитан. – Виж ни само.
– Виж ни само – отвръща Хелмут.
В този миг някъде отгоре Ел Капитан долавя стъпки, тежки стъпки – дали не е звяр? Зърва пушката си, опряна на стената. Пресяга се към нея. Болката се стрелва надолу по гръбнака. Пушката е твърде далече. Запъва крак на стената и се изтласква напред.
Стъпките отекват силно във вътрешността на апарата, който се разклаща леко. Чува, че някой се приближава към кабината.
Пръстите му докосват приклада на пушката. Изтласква се още веднъж напред, примижавайки от болка, след което грабва приклада, завърта пушката и я насочва към вратата.
– Божичко, Кап! Свали това нещо.
Брадуел.
– Ти си тук! – възкликва Ел Капитан.
– Да, но Преша я няма. Тръгна сама.
– Нима си я пуснал?
Брадуел го поглежда изпод вежди.
– Да не би да ме обвиняваш? Мисля, че точно сега това не е в твой интерес.
– Прозвуча като заплаха.
– Заплаха – прошепва Хелмут.
– Приеми го като приятелско предупреждение.
Ел Капитан не обича нито заплахите, нито предупрежденията, но затова пък е доволен, че Браудел изглежда разстроен. Може би от целувката.
– Откога я няма? – пита той, изправяйки се, докъдето може.
– От ден и половина. Слънцето скоро ще изгрее. Може би е там. А може би не. Как бих могъл да тръгна с нея и да ви оставя тук сами?
– Не си отишъл с нея... заради мен?
– Заради мен? – казва и Хелмут.
Брадуел кимва.
– Каза ми, че трябва да остана с вас, и замина.
– Трябваше да отидеш с нея – отвръща Ел Капитан ядосан. – Последното, което искам, е Преша да е сама навън! Всичко може да ù се случи! Не познаваме мястото, нито зверовете и пясъчните създания тук!
– Искаш да кажеш, че е трябвало да ви оставя да умрете? – пита Брадуел.
– На мое място не би ли направил същото? – отвръща Ел Капитан. – Заради нея! – В този момент казва немислимото – че и двамата са влюбени в нея, че биха дали живота си за нея.
Брадуел скръства ръце на гърдите си. Птиците пърхат яростно на гърба му.
– Е, това е общото между нас.
Ел Капитан мълчи. Усеща ръцете си отмалели. Оставя пушката на пода.
– Но и двамата знаем, че тя не би позволила на никого от нас да пожертва другия заради нея – казва Брадуел.
– Така е – отвръща Ел Капитан.
– Освен това – продължава Брадуел – не можех да ви оставя да умрете... защото сте ми като братя. И двамата.
– И двамата – повтаря Хелмут.
Ел Капитан е смаян. Обзема го чувство за вина. Беше целунал Преша. Пред очите на Брадуел. Беше ù казал, че я обича. Но братята не постъпват така един с друг.
– Съжалявам – казва той.
– За какво?
– За Преша. Не исках да... – започва Ел Капитан.
– Млъкни – срязва го Брадуел и се надвесва над него. Ел Капитан се стяга. Не е изключено Брадуел да го изрита в ребрата. – Трябва да хапнеш нещо. – Той се навежда и вдига една купа. – Освен това трябва да намерим начин да поправим щетите. И да върнем тази машина у дома.
– У дома – казва Хелмут.
– У дома – повтаря Ел Капитан като ехо на брат си.
– Излизам навън – казва Брадуел. – Мисля, че знам къде е пукнатината в резервоара. Ще хвърля един поглед.
– Навън безопасно ли е? – пита Ел Капитан.
– Не съм сигурен. Но засега е тихо.
– Не ми харесва, когато е тихо – отговаря Ел Капитан. – Нервите ми се изопват докрай.
– Докрай – повтаря Хелмут.
Брадуел става.
– Когато се върна, искам да си изял всичко. – Той кима към Хелмут. – Чу ли, Хелмут? Погрижи се да се нахрани.
Ел Капитан усеща, че Хелмут кимва.
Малко преди Брадуел да излезе, Ел Капитан казва:
– Аз също бих останал заради теб.
Брадуел спира.
– Благодаря.
– Благодаря – повтаря Хелмут.
Брадуел напуска кабината. Ел Капитан се заслушва в стърженето на обувките му и усеща как летателният апарат се поклаща леко под тежестта му. Долавя стъпките му точно над главата си, след което заглъхват – скочил е на земята.