Хелмут тика лъжицата в устата му
– Почакай – казва той, ала в мига, в който отваря уста, Хелмут пъха лъжицата вътре. Ел Капитан започва да дъвче послушно. Ръката на Хелмут отново подава лъжицата, готов да я пъхне в устата му. Този път слабият е Ел Капитан. А силният – Хелмут. За първи път Ел Капитан си позволява да се опре на брат си. Позволява му да се грижи за него. Кога за последно някой се е грижил за него? Много отдавна, когато майка му все още бе у дома. Когато имаше температура, тя слагаше на очите му студена кърпа и му позволяваше да яде желирани бонбони. Затваря за миг очи. И най-сетне се отпуска.
Точно в този момент се разнася вик – гласът на Брадуел.
– Кап! – Силен и кратък вик, сякаш устата на Брадуел е запушена с нещо. Ел Капитан се надига рязко; остра, разкъсваща болка пронизва черепа му.
– Брадуел! – кресва той. – Брадуел!
Нищо.
Тишина.
– Брадуел! – Долавя само собственото си дишане и това на Хелмут – силно и учестено. – Брадуел! – казва той на Хелмут. – Няма го. Да не е отвлечен?
– Отвлечен – повтаря Хелмут.
Ел Капитан понечва да стане.
– Не можем да го оставим.
– Да го оставим – казва Хелмут. – Да го оставим.
– Не! – отсича Ел Капитан. Надига се на ръце и колене и пълзи към вратата. Лактите му се подвиват. Пада по очи.
– Да го оставим – казва Хелмут.
– Не! – прошепва Ел Капитан. – Не.
Лайда
Подсвиркване и грухтене
За да отвлекат вниманието на Специалните сили, няколко майки предизвикват суматоха сред руините и Разтопените земи. Междувременно други майки, между които и Лайда, се прокрадват в индианска нишка край дърветата с фенери в ръце, полюшващи се над главите им. Някои от тях в групи по четири носят на раменете си малки катапулти, подобни на детски ковчези. Лайда върви в средата. Взира се в лицата на жените, разкривени от сенките, и се пита кои ли са избрани да проникнат в Купола през уязвимите зони. Как ли смятат да убият Партридж – с нож, стрела или с експлозив? Сигурна е, че Куполът е непристъпен, ала майките я плашат. Те са много по-силни, ловки и безмилостни, отколкото човек предполага.
Иска ù се поне да направи опит да предупреди Партридж. В същото време изпитва непреодолимо желание да избяга. Вероятно бебето, което расте в нея, я тласка да поеме по обратния път, а може би този импулс е плод на малодушие. Когато я изведоха от Купола, умираше от страх, че ще бъде изнасилена, пребита и изядена; останала съвсем сама, тя отчаяно блъскаше по заключената врата с надеждата, че ще я пуснат обратно.
А сега възможността да се върне в Купола я плаши двойно повече. Вече не може без пепеливия въздух, без влажните гори и без острия вятър. Този свят е жив и тя се чувства жива в него.
Никой не ù обясни защо е тук, нито пък тя попита Майка Хестра, която върви пред нея. Може би Нашата добра майка иска тя да стане свидетел на насилието – като наказание, че си е позволила да се довери на Партридж и го е защитила в нейно присъствие. Бои се, че ще бъде принесена в жертва – също като Уилда – за да послужи като предупреждение. Но не. В нейно лице майките виждат самите себе си – това, че са били изоставени – и най-важното, тя носи онова, което за тях е по-ценно от всичко на света: бебе. Въпреки че не знае защо, Лайда е сигурна, че ще я използват като пионка. С тази цел я бяха извели от Купола и може би щеше да се върне по същия начин.
Майките издават команди със свиркане и грухтене. Току-що е даден сигнал. Колоната спира. Майките оставят фенерите и се оттеглят в храстите.
Майка Хестра хваща Лайда за ръката. Двете се промъкват безшумно към края на гората, където започват Пресъхналите земи. Свиват се зад един храст с бодливи клонки и восъчни листенца.
Сред изсъхналите дървета Лайда зърва кацналия на хълма Купол, който изглежда студен и стерилен, облян в ярка светлина. Дали гранатите ще пробият защитата му? Сравнени с него, приличат по-скоро на комари, отколкото на истинско оръжие.
– Само ще предизвикате гнева им – обажда се Лайда. – Нима Нашата добра майка не разбира с каква огнева мощ разполагат?
– Ти какво предлагаш? Да чакаме? Да бъдем добри и послушни? – пита Майка Хестра.
– Но това не е правилният начин.
– Вече не знам кое е правилно и кое грешно – прошепва Хестра. – Правя разлика единствено между действие и бездействие. А понякога човек трябва просто да действа.
Лайда усеща, че Фридъл се раздвижва в джоба ù. Обещала е да се грижи за него вместо Преша. Може би не трябваше да го взима със себе си, но той е един малък защитник с опасни крила.