„Не поглеждай – казва си тя. – Не поглеждай.“
Чува щракване и свистене на куршум. Усеща пареща болка на бедрото си. Поглежда надолу и вижда врязаната в крака ù метална пластинка, по-малка паяк робот. Успява да направи още няколко крачки, но коляното ù се огъва. Кракът ù е безчувствен. Пада на земята по гръб. Вижда покритите с пепел клони на високите дървета, притъмнялото небе и накрая едно лице – с масивна челюст, хлътнали очи и трептящи като хриле ноздри.
Свежда поглед към пластинката в крака си и забелязва, че точно над раната панталоните ù са изцапани с кръв. Можеха да я убият, само че не го сториха. Спомня си бременната кошута в гората с подгизнала от кръв козина, която се опитваше да стане, въпреки че умираше. Майка Хестра ù бе казала, че се случва да родят преждевременно, когато бъдат нападнати. Дали и тя няма да изгуби бебето?
– Недей – прошепва Лайда.
Изведнъж я обзема непреодолима умора. Поглежда небето и зтваря очи. Усеща, че някой я взима на ръце и побягва заедно с нея. Водят я обратно... у дома.
Партридж
Повреда
Нищо не е такова, каквото е смятал. Неизвестно защо изпитва облекчение, щом разбира, че животът му след комата – който е приел за свой – всъщност е лъжа, фалшив като фермерската къща. Баща му не го обича. Това е жестоката истина. Винаги го е знаел. Дава си сметка, че трябва да отхвърли мисълта за намерението на баща му да го убие. Най-малкото това е доказателство, че Айралийн преживява нервен срив – седи притихнала на земята, опряла гръб на стената – ала дълбоко в себе си Партридж ù вярва.
Баща му твърдеше, че иска той да се забавлява, преди да му прехвърли огромните отговорности на управлението. Но всъщност никога не е искал подобно нещо. Да не говорим, че не би отстъпил властта на когото и да било.
Елъри Уилъкс – дори само името го кара да изтръпва от ужас.
– Баща ми среща майка ти, преди твоят баща да отиде в затвора – обръща се Партридж към Айралийн. – Това не те ли притеснява? Не те ли изпълва с подозрения?
– Да не намекваш, че баща ти е имал пръст в тази работа? – Тя тръсва глава. – Не! Изключено е, Партридж! Тогава баща ти беше женен. Сигурна съм, че майка ми никога не би се забъркала с женен мъж. Дълбоко в себе си тя е добър човек. Наистина е така.
– Добре, де, добре! – Дава си сметка, че Айралийн не е глупачка. Премисляла го е хиляди пъти. Защо иначе ще реагира толкова остро? И бездруго сега няма време да се занимава с това. Може би Айралийн все пак е права. Въпреки че паметта му е била изтрита, той се досеща за някои неща на подсъзнателно ниво. И това го изпълва с увереност, каквато не е изпитвал досега. Нещо ще се случи. А той няма много време.
Къде би могъл да скриеш нещо, което да намериш по-късно с ясната представа, че дори няма да знаеш, че трябва да го търсиш? Единственият начин е да го скриеш там, където ще го намериш случайно.
Разхожда се бързо из стаята, оглеждайки дъските на пода, таблата на леглото, кръста на стената. Отваря вратите на гардероба с надеждата, че е оставил бележка, която да изпадне. Издърпва малкото чекмедже под масичката до леглото и го затръшва ядосано. После влиза в банята и пуска крановете за чешмата и ваната. Накрая дърпа връвчицата на старомодната тоалетна чиния. Чува се щракване. Но вода не потича.
Развалена е.
Той спуска капака на тоалетната, качва се отгоре и отваря казанчето. На земята пада сгънат лист хартия.
– Намерих нещо – казва той на Айралийн и го взима. Най-отгоре зърва думите: За: Партридж. От: Партридж – изписани със собствения му почерк. После разгъва бележката и открива списък.
Избяга от Купола. Срещна Преша, твоята полусестра, и намери майка си. Майката ти и Седж са мъртви. Уби ги баща ти.
Влюбен си в Лайда Мерц. Тя е извън Купола. Един ден трябва да я спасиш.
Обещал си на Айралийн да се преструвате на сгодени. Грижи се за нея.
В тази сграда има живи хора в състояние на хибернация, затворени в замръзнали капсули. Спаси ги. Джарв може също да е сред тях.
Вярвай на Гласингс. Недей да вярваш на Форстийд.
Не помниш тези неща, защото баща ти нареди да изтрият спомена за бягството от паметта ти. Той причини Детонациите. Хората в Купола знаят това. Властта му трябва да бъде отнета.
Поеми управлението. Поведи хората отвътре. Започни отначало.
Излиза от банята. Вдига бележката нагоре. Ръката му трепери. Поглежда Айралийн. Но тя не обелва и дума. Тогава сваля плексигласовата отливка и се взира в чуканчето.