Преша затаява дъх. През палтото си усеща студенината на камъка. Не смее да откъсне очи от Финън.
Отначало не забелязва нищо особено. Само напуканата втвърдена пръст по пода на камерата.
Ала тогава съзира цветовете – появява се сияеща диаграма. Чува глас. Край входа на пещерата отекват стъпки. Светлината примигва за секунда-две – някакво тяло преминава през нея. Преша задържа дъха си. Махай се – мисли си тя. – Върви си.
Светлината отново застива на пода, където се очертават три преплетени спирали с ширина около една стъпка. Преша пропълзява до мястото и докосва спиралите. Натиска твърдата земя и тогава отново долавя гласа, долитащ през дългия проход, но не успява да различи думите. Хрумва ù да се скрие в една от нишите на кръста, но точно сега няма време за това.
– Финън, какво да правя? – Сега е единственият ù шанс. Започва да копае яростно с нокти мястото, къде се сплитат трите спирали. Светлината потрепва отново от движението навън, ала в този миг Преша напипва остри ръбове. Нови три спирали, преплетени една в друга. Продължава да копае, докато изведнъж съзира формите им, издълбани в камъка.
– Финън, какво е това? Какви са тези форми?
Финън не отговаря. Сякаш е насочил всичките си усилия в поглъщането на светлината.
Щом трите спирали се разкриват напълно, тя спира да копае. В този момент дочува шум от приближаващи стъпки. Тя казва на Финън да се изключи. Той прибира лещата. Камерата потъва в мрак. Преша се скрива в едната ниша, вдигнала Финън високо над главата си.
– Кой е там? – разнася се мъжки глас. – Кой е?
Мъжът, нисък и набит, спира на крачка от нея, дишайки тежко. Носи бяла риза – толкова искрящо бяла, че Преша се замисля дали някога е виждала нещо толкова поразително. За част от секундата я връхлита надеждата, че това може да е баща ù – Хидеки Иманака – и тя се вцепенява. Но си дава сметка, че шансовете са невъобразимо малки.
Поема си въздух. Изпъва гръб, вдига нагоре Финън и го стоварва – силно и рязко – върху тила на мъжа. Той полита напред, задържайки се с ръка за каменната стена. После се пресяга и докосва потеклата от раната кръв, която мокри гъстата му сива коса, после втренчва поглед в ръката си. Въпреки че по тялото му няма следи от сраствания, мъжът определено не е Чист. Едната страна на лицето му е осеяна с белези от изгаряния, но иначе кожата му има странен златист оттенък.
– Кой? – успява да продума той. Свлича се по стената – ризата му се надипля по гърба – и рухва точно върху трите спирали.
Преша се ослушва за гласове и стъпки. Не чува нищо обезпокоително. Оставя Финън на земята. Ръката ù трепери. Има чувството, че и сърцето ù трепери.
Опитва се да избута мъжа настрани от спиралите. Оказва се по-тежък, отколкото е предполагала. Тогава сяда на земята и се опитва да го изтласка с крака, напрягайки всички сили. Мъжът се отмества леко. Тя напъва още веднъж и го избутва още малко. Ръкавът на ризата му е изцапан с пръст. Преша продължава да бута, докато спиралите се показват.
– Финън – казва тя, останала без дъх. – Ти си ключът.
Финън отвръща с кратко пиукане. Приближава се с бръмчене до тройната спирала. Тънка пластина се отделя от гърдите му. Отвътре се появява метална спирала, закрепена на дълга роботизирана ръка. Преша разчиства пръстта от пода. Финън пъхва металната спирала в прореза на централната спирала и тя потъва леко на мястото си с прищракване. С рязко движение Финън я натиска надолу – издълбаните в скалата спирали се завъртат на няколко сантиметра и се сплитат. Преша дръпва крайчеца на едната. Тя се вдига – оказва се прикрепена с панти за заровена под земята кутия. Всъщност трите спирали са капакът на кутията.
Финън осветява с прожектора си вътрешността на кутията; изработена е от метал – студен и влажен. На дъното ù Преша зърва белезникав квадратен предмет. Взима го – оказва се хартиен плик. Върху него е написана една-единствена дума: Сигнус.
Преша го притиска към гърдите си, после разкъсва плика. Вътре открива откъснат от тетрадка лист на сини редове. А върху него с разкривен почерк са изписани цифри и букви, разделени от скоби, плюсове и минуси. Формула.
Или по-точно, формулата.
Мъжът простенва. Тя сгъва набързо листа, пъха го обратно в плика и го прибира в джоба си.
Финън се приближава към мъжа.
– Недей! – прошепва хрипливо Преша.
Но Финън не я послушва. Пресяга се и изтръгва няколко окървавени косъма от главата на мъжа, за да изследва ДНК-то му, както бе сторил с Брадуел, Преша и Партридж.