Брадуел, Ел Капитан и Партридж бяха заинтригувани от идеята за тях. Това означаваше, че отвъд Мъртвите полета има други оцелели, може би други цивилизации. Но къде точно? За Преша това е въпрос от личен характер.
Тя се връща при кутията и се взира в нея.
– Лебед – казва тя и кутията се включва отново, повтаряйки седем пъти думата седем, след което почва да пиука. – Иска от нас парола – а може би седем пароли.
– Знаеш ли имената им? – пита Брадуел.
Тя поклаща глава.
– Не всичките.
– Лебед – казва Брадуел.
Черната кутия отново подхваща думата седем и щом започва да пиука, Брадуел изрича: – Елъри Уилъкс. – Една от лампичките до окото на камерата примигва в зелено. – Арибел Кординг. – Втора лампичка светва в зелено.
– Хидеки Иманака – добавя Преша и кутията приема името. Толкова рядко е изричала името на баща си на глас, че тази зелена светлинка ù се струва като потвърждение. Той наистина съществува. Той е неин баща. За първи път я изпълва надежда.
– Ами другите? – пита Брадуел.
Тя поклаща глава.
– Карузо щеше да ни помогне. Сигурно е знаел имената. – Карузо бе живял заедно с майка ù в бункера. Когато фермерската къща изгоря, Брадуел и Ел Капитан се върнаха в бункера с намерението да го убедят да тръгне с тях. Ала мъжът се бе самоубил. Брадуел не каза как го бе направил, а и Преша не попита. – Само да знаеше колко много се нуждаем от помощта му. Ако знаеше, може би нямаше да...
– Карузо един от тях ли беше? – пита Брадуел.
– Не.
– Опитай се да си спомниш – подканя я Брадуел.
– Не мога! – Тя сбърчва чело. – Дори не съм сигурна, че майка ми спомена всички имена. – Съзнанието ù е заето единствено от смъртта на майка ù – черепа ù, плисналата кръв.
– Ако се доберем до паролите, кой знае до каква информация ще получим достъп!
– Остави това! – отвръща ядосана Преша. – Трябва да се съсредоточим върху това, което можем да направим за хората тук и сега. Те страдат. Имат нужда от помощ. Ако се оставим миналото да ни погълне, значи да обърнем гръб на оцелелите.
– Миналото е нещо повече от минало – казва Брадуел разгневен. – То е равносилно на истината! Куполът трябва да понесе отговорността си за стореното. Истината трябва да излезе на бял свят.
– И за какво? Защо ни е да се бием с Купола? – Преша вече не вярва в истината. – С какво ще ни помогне истината, когато има толкова много страдание и мъка?
– Преша – подема Брадуел вече по-меко. – Родителите ми загинаха, опитвайки се да разкрият истината!
– Моята майка също е мъртва. И аз трябва да го приема. – Пристъпва към Брадуел. Ти също трябва да се примириш със загубата на родителите си.
Той тръгва край редицата контейнери и спира пред най-крайния.
– Трябва да видиш мъртвото момче.
– Не, Брадуел ...
Той хваща дръжката и казва:
– Държа да го видиш.
Преша поема дълбоко дъх. Брадуел натиска дръжката и носилката се плъзва навън. Тя се приближава.
Момчето е около петнайсетгодишно, с голи гърди и чаршаф, увит около долната част на тялото му. Кожата му е посиняла, а устните му са морави, сякаш е ял боровинки. Ръцете му са свити около врата със сгърчени пръсти, а единият му крак се подава от долния край на чаршафа. Има къса тъмна коса. Но най-голямо удивление предизвиква преминаващата през гърдите му сребриста на цвят рамка, която стърчи от двете страни на ребрата му. Бил е още дете по време на Детонациите, дете на триколка. Дръжките са покрити с ръжда. Рамката с форма на дъга, прилича на допълнителни ребра. Кожата около метала е тънка, почти като дантела.
Преша затваря очи. Обвива ръце около себе си.
– Какво се е случило с него?
– Никой не знае. – Брадуел повдига долния край на чаршафа. Момчето има само един крак. Наскоро е изгубило другия. Стърчащата кост е така назъбена, че Преша ахва от ужас. – Кракът е му експлодирал – добавя Брадуел – и момчето е умряло от загуба на кръв. – Сетне отива до един шкаф, встрани от умивалника, взима малка картонена кутия и се връща обратно. Единственото, което Преша си представя в този момент, е все още туптящо човешко сърце.
Той повдига капака. Кутията е пълна с късове метал и пластмаса. Единият представлява метална скоба, свързваща две по-малки парчета отчупен метал – всяко с дължина около два сантиметра. Брадуел казва:
– Тези неща са намерени близо до тялото. Някои отломки все още са били забити в онова, което е останало от крака му.