– От какво са?
– Не знаем. – Той затваря кутията и поглежда към мъртвото момче. – Това е дело на Купола. И те няма да се оттеглят. Специалните сили стават все по-агресивни и ненаситни. Разбери, че на никого не обръщам гръб. Но трябва да намерим начин да ги отблъснем.
Лайда
Метални вани
През изпотрошените прозорци на просторното помещение, в което няма нищо друго освен две огромни индустриални на вид метални вани и два стола, нахлува приглушена слънчева светлина. Къпят се нощем, ала през изминалата нощ стояха затворени. Специалните сили кръжаха наоколо, така че къпането бе отложено.
Бяха пуснали Илиа в помещението, тъй като тя не иска да се съблича пред никого. Не обича да разголва дори лицето си, покрито сега със сиво сукно, докато зъзне, свита в едната вана. Когато довеждат Лайда, Илиа казва:
– Още си тук.
– Ти също – отвръща Лайда, имайки предвид не само физическото присъствие, но и емоционалното. Отначало принуждаваха Илиа да взима вана. Пепелта на Разтопените земи се бе натрупала в джобовете, в белите дробове, а бактериите бяха пуснали корени. Майките се тревожеха. Илиа се нуждае от почивка и специални грижи.
Ала преди пет нощи в същите тези вани се случи нещо невероятно. Илиа, която бе толкова безучастна и мълчалива, изведнъж дойде на себе си, сякаш обзета от треска. И тогава започна да разказва на Лайда истории – странни, безименни и безадресни истории за мъжа и жената, вероятно легенди или случки от собственото ù детство.
Лайда разказа на Майка Хестра за промяната у Илиа и Хестра нарече този процес оздравяване. Лайда смята, че това е чудесно. В рехабилитационния център никога не използват думата оздравяване. За разлика от собствената ù майка, тези майки тук са безпощадни, но и безпощадно обичащи. По ирония на съдбата за първи път през живота си се чувства в безопастност както никога досега, дори в защитения балон на Купола.
От първия миг на оздравителния процес се надяваха, че той ще продължи. И наистина продължи. Денем Илиа прилича на бледа сянка, задушавана от кашлица в усамотението на стаята си, ала щом влезе във ваната, се променя.
– Тази вечер твоята е пълна с нещо друго – казва Илиа. Гласът ù е нежен и слаб, леко дрезгав от дългото мълчание.
Една от майките каза на Лайда, че е добре да се натопи цялата.
– Серумът трябва да покрие всеки сантиметър от кожата ти, всеки косъм на главата ти. – Въздухът мирише на сироп и на болница. Лайда смъква пелерината и я премята на облегалката на един стол. Потапя пръсти в топлата, изпускаща пара течност. Те стават хлъзгави и изсъхват бързо, покриват се със странна ципа.
– Казват, че прикрива човешката миризма – обажда се Илиа. – За да пътувате утре по-безопасно.
– Какво е усещането?
– В моята има вода. Не мога да замина с вас, пък и не искам.
– Нито пък аз! – Лайда иска отчаяно да зърне Партридж, въпреки че тук ù харесва. Бе започнала да се учи как да се бие и да ловува. Мускулите ù бяха заякнали. Имаше добър мерник. Беше се научила да лежи притихнала в засада. Опасно е, но и странно умиротворяващо. Докато се съблича, няма и следа от стеснението, което бе изпитвала в момичешката съблекалня на академията. Чувства се добре в кожата си. Лайда сгъва дрехите си на стола и се потапя в странната смес.
– Предпочитам да умра тук – казва Илиа.
– Вярно, че си болна, но не умираш. – Лайда няма желание да говори за смъртта. В Купола рядко я споменаваха. Сама по себе си думата бе неуместна. При първите симптоми на болестта бяха завели баща ù в медицинския център, в крилото за изолация, и тя никога вече не го видя. Болестта и смъртта се смятат за позор и сега Лайда се пита дали баща ù, също като Уилъкс, е взимал стимуланти, които накрая са започнали да разяждат тялото му. „Баща ти си отиде – бе казала майка ù. – Почина.“
– Разкажи ми някоя история! Цял ден чакам този момент. – Това не е съвсем вярно. Защото историите я плашат. В тях се долавя чувството на обреченост – краят няма да е добър.
– Не и тази вечер.
– Миналата нощ ми разказа, че жената работела като пазителка на познанието в онова тихо място, а мъжът дошъл при нея и я помолил да съхранява семето на истината – семе, което щяло да покълне в света, който очаквали да се роди. Но какво става после?
– Споменах ли, че жената се влюбва в мъжа?
– Да. Каза, че сърцето ù сякаш се завъртяло. – Лайда познава това чувство. Изпитва същото, когато мисли за Партридж и особено когато си представя, че той я целува.
– А споменах ли, че мъжът също е влюбен в нея?