Мъртвите полета, ширнали се пред тях, са изпепелени по време на Детонациите. Оттогава са голи – без дървета и нова растителност, прорязани единствено от останките на разбития магистрален път, гниещи ръждясали автомобили, разтопена гума, сринати магистрални бутки.
Партридж разтрива премръзналото си лице. Свива ръце в юмруци. Ужиленото от буболечката място е все така болезнено. Студът го пронизва до кости, чак до върха на отрязаното кутре, което звучи абсурдно, но е самата истина.
Сега трябва да са предпазливи. Тук-там в пясъка, който се вдига на спирали, различават очертанията на заоблен гръбнак. Пясъчните създания са твари, сраснали се по време на Детонациите със земята или със самите руини, и сега ловуват наоколо. Бронирани с пръст, камък и пясък, те се срещат във всякаква големина и форма. Дебнейки от земята, обграждат жертвата си и нападат. Но пясъчните създания познават майките. И се боят от тях.
Лайда забавя крачка – изостава от Майка Хестра и се приближава до Партридж. Нарочно ли? Той ускорява темпо.
– Имаше ли такъв кучешки студ като бяхме малки? – обажда се той.
– Навремето имах синьо палтенце и ръкавички, свързани с връвчица, която се промушваше през ръкавите, за да не ги изгубя. Трябва да се държим един за друг – казва тя, – за да не се изгубим. – После спира. Той продължава да върви към нея. Лайда се озърта към Майка Хестра и се обръща към него. Той я целува. Това е по-силно от него. Тя докосва набързо бузата му – кожата им, покрита с восъчния серум, е странна на допир. – Случи се нещо – добавя тя – с Илиа.
– Какво? – пита Партридж.
– Знае много тайни. Казва, че може да умре, преди да е изпълнила дълга си. Не спира да говори за семето на истината.
– Да не би да има халюцинации? Какво означава всичко това?
– Не знам – отвръща Лайда и преди да са дали повод на Майка Хестра да ги смъмри, се обръща и поема бързо напред да заеме мястото си в колоната.
Майка Хестра спира в подножието на възвишение. Долу се вижда разрушена бензиностанция и наполовина затънал в пясъка билборд.
– Стойте тук. Ще ви повикам, когато е безопасно да ме последвате.
Партридж проследява с поглед главичката на детето, подскачаща на хълбока ù, докато жената се спуска по една стръмнина, водеща към разрушената магистрала.
– Още не мога да свикна.
– С кое?
– С децата, сраснали се с телата на майките си. Това ме изнервя.
– Аз пък мисля, че е хубаво наоколо да има деца – отвръща Лайда. Заради ограничените ресурси в Купола само определени двойки получават правото да се възпроизвеждат. Тази размяна на думи сякаш отваря пролука помежду им. – Във времето Преди имаше толкова много деца – добавя тя. – Но не и сега. – Времето Преди е израз, използван от несретниците. Нима вече е започнала да възприема привичките и езика на майките? Промяната го изпълва с безпокойство. А тя е единственият човек тук, който наистина го разбира. Ами ако се превърне в една от тях? Ненавижда се за начина, по който разсъждава – това разграничаване на ние и те – но то е втъкано в самата му същност.
– Щастлива ли си тук? – пита той.
Тя го поглежда през рамо.
– Може би.
– Нямам предвид точно тук. А по принцип. Като онези хора, които започват да си подсвиркват, щом се събудят. – Не е възможно да е щастлива затова, че е тук, нали?
– Не умея да свиря с уста.
– Лайда – казва той толкова настойчиво, че сам се учудва – не искам да се връщам. Само че е неизбежно. Няма такова място у дома. – В мислите си Партридж чува гласа на баща си: „Всичко свърши, Партридж. Ти си един от нас. Върни се у дома.“ Вече няма дом.
– Какво има тогава?
Опитва се да си представи как е изглеждало това място, преди да бъде изпепелено и завзето от пясъка.
– Усещане – отвръща Партридж.
– Усещане за какво?
– За нещо съвършено, което не можеш да имаш. Което е било откраднато. Домът е бил нещо съвсем обикновено. – В този миг вижда как Майка Хестра и Сайдън се катерят по следващото възвишение. Жената би могла всеки миг да им махне да я последват. – Знам какво има в мускалите – додава той. – Направих малък експеримент.
– Експеримент ли?
– Видях как веществото в тях кара клетките да растат. Капнах мъничко върху крака на една буболечка и той взе да расте, да расте, да расте. Баща ми иска съдържанието на мускалите, чието действие е изключително мощно.
– Също като онова момче, което спечели първа награда на научното изложение миналата година.