На земята са насядали три момиченца и пеят някаква песен. Родени са след Детонациите, но като всички деца, родени по това време, не са лишени от деформации. Детонациите увредиха клетките в самите спирали на ДНК. Никой не бе пощаден – дори следващите поколения. Едно от момичетата е обръснато почти нула номер, сякаш е въшлясало, и възлестите кости на черепа ù са изложени на показ – от едната страна е издут, като че ли вътре е натъпкан повече от един мозък. Рамото на второто момиче стърчи през дрехата, извито напред. Кожата и на трите е на петна. Учите им са уморени.
Щом го забелязват, те стават и свеждат глави. Униформата на ОСР дълго време е била символ на страх и тъй като не е по силите му да промени този факт, Ел Капитан използва този страх. Страхът може да бъде предимство.
– Свободно – казва той. Момичето с изкълченото рамо вдига поглед и потръпва, изплашено от Хелмут, който сигурно е подал глава. – Това е брат ми.
Към тях приближава мъж с издут торс може би от някакво образувание, довело до разширяване на гръдния кош.
– Не правим нищо лошо. Всичко е в името на доброто.
– Просто се чудя какво става тук – казва Ел Капитан, прехвърляйки пушката на гърдите си.
– Дадохме дума – отвръща мъжът.
Една висока млада жена с очертаваща се плитка под кожата на лицето казва:
– Истинска е! Те могат да ни спасят. Тя е живото доказателство. Аз я намерих. Това е всичко. Не е далече оттук.
– По-полека – спира я Ел Капитан. – Струва ми се, че вдигате клада.
– Клада – повтаря Хелмут и всички го зяпват с опулени очи.
– Искаме да разберат, че сме я намерили и сме готови да принесем в жертва трите момичета – обяснява младата жена с плитката на лицето. – Ще ги качим горе и ще чакаме.
– Онази в средата е дъщеря ми – казва мъжът с широкото туловище и посочва момичето с обръсната глава.
– Кого сте намерили? – пита Ел Капитан. – Някакво момиче?
– Някакво момиче?
– Момичето с новото послание – отвръща жената. – Доказателството, че могат да спасят всички ни!
– Кога намерихте това момиче?
– Оттогава има три дни – казва жената.
– И кой е този, който ще ни спаси? – пита Ел Капитан, въпреки че знае отговора. Куполът е изпратил послание по някакво дете. Това ли е причината Хейстингс да го доведе тук?
Младата жена се усмихва и плитката на лицето ù се извива. Тя вдига ръце към Купола и казва:
– Милосърдните. Онези, които бдят.
Ел Капитан и преди бе чувал подобни брътвежи – тези хора са поклонници на Купола, смятащи Уилъкс и хората му за богове, а Купола за рай.
Той потрива цевта на пушката си само да им напомни, че освен Купола има и други авторитети, с които да се съобразяват.
– Не мисля, че това е добра идея – отбелязва той спокойно. – Ще трябва да ви помоля да се разотидете.
– Но ние подготвяме момичето с новото послание за кладата – възразява младата жена. Лицето ù е пламнало, сякаш е болна. Погледът ù е разфокусиран.
– Да не се каните да я изгорите?
– Да я изгорите? – прошепва Хелмут. Ел Капитан долавя звука от разтварянето на джобното му ножче.
– Искаме да ù се поклоним и да я почетем. Така се надяваме да приемат и другите. – Докато говори, тя се олюлява и полата се люшва край пищялите – бледи и пепеляви.
Ел Капитан отново хвърля поглед към трите момичета. Те присвиват очи и накланят глави настрани. Дори не изглеждат изплашени, което го кара да се чувства неспокоен.
– Ангелите – казва мъжът с широкото туловище – никога не са далече.
– Не чуваш ли жуженето на свещените им духове? – пита младата жена.
– Специалните сили ли? Това не е никакво свещено жужене, със сигурност.
– Със сигурност – повтаря Хелмут.
– Не ни вярваш – казва младата жена. – Но това ще се промени.
Той насочва пушката към мъжа с ръчната количка.
– Какво ще кажете някой да доведе момичето, веднага!
– Веднага – прошепва Хелмут.
Младата жена поглежда мъжа с ръчната количка.
Той кимва.
– Тя е в града, където я пазят – отбелязва жената. – Ще те заведа. – Отправя се към другия край на гората. Ел Капитан тръгва след нея. Тя поглежда през рамо, обръщайки към него очертаващата се под кожата ù плитка и казва: – Тя е истинска, честна дума. И е доказателство. Ще го чуеш от самата нея.
Но в мига, в който завършва изречението си, тя стрелва поглед зад Ел Капитан и очите ù се разширяват. Прошепва със страхопочитание:
– Погледни!
Но Ел Капитан няма желание да гледа нататък. Има лошо предчувствие. Хелмут се извива, за да види какво има зад тях. Накрая Ел Капитан поема дълбоко въздух и се обръща.