– Моля? Да не очакваше бал с маски? – отвръща Ел Капитан, съзнавайки, че се държи грубо. Преша знае, че той се опитва да стане по-добър, но никак не е лесно. – Съжалявам.
– Бал с маски! – повтаря възторжено Хелмут.
– Те са опасни, Кап – обажда се Брадуел. – Знаеше ли това?
– Опасни ли?
– Момчето, което откриха в гората – казва Брадуел. – Помниш ли в какво състояние бе кракът му? Металните скоби, забити в плътта му? Може да е убит от прототип, малка експериментална машинка.
Хелмут се навежда напред, изучавайки лицето на брат си, вероятно да прецени дали го е страх.
– Само че има и друг проблем. – Ел Капитал драсва клечка кибрит и я хвърля в една метална кофа, пълна с дрехи. – Погрижете се да изгорят докрай – подхвърля на групито. После се отправя към отвора на дренажната тръба. – Без резки движения. Озъртайте се за паяци. Още не са стигнали дотук, но са близо.
Щом влиза в отводнителната тръба, Преша си спомня мястото. В една дъждовна нощ дядо ù я доведе тук и ù каза да се скрие, щом излезе през задния панел в шкафовете. Трябваше да се скрие тук в нощта, когато отиваше към квартирата на Брадуел и когато срещна Партридж – или по-скоро бе отведена при него. Ако бе намерила убежище в тръбата, може би щеше да си остане момиче, което кръстосва града на лов за вехтории. Дали дядо ù щеше да е още жив?
– Добре ли си? – прошепва Брадуел. Май си личи, че не е на себе си.
– Добре съм – отвръща тя и излиза от вцепенението си.
– Момичето е от оцелелите – обяснява Ел Капитан. – Отведена е в Купола, там е пречистена и после е върната обратно. Носи послание.
– Пречистена ли? – прошепва Преша. – Това е невъзможно.
– Но е истина – отвръща Ел Капитан.
– Истина! – повтаря Хелмут с блеснали очи.
По гърба на Преша плъзват тръпки. „Възможно ли е да те пречистят?“
Скоро от мрака изплуват две млади жени на възрастта на Преша и едно момиче, облегнало гръб на стената. Ел Капитан представя жената с набръчканата кожа на лицето – Маргит. Другата е приятелка на Маргит и е сляпа. Ел Капитан не я назовава по име.
– Поклонници на Купола – процежда той с погнуса.
– А пред какво да се прекланяме? – обажда се в своя защита сляпата.
Брадуел мрази поклонниците на Купола.
– Куполът е ваш враг, а не божество – отвръща ядосано.
– Щом чуеш новото послание – казва Маргит, – ще си вземеш думите назад.
Брадуел отваря уста, ала Преша го стисва за ръката.
– Остави. – Приближава се до момичето, за което бяха говорили – с бледа кожа, проницателен поглед и тъмночервена коса.
– Казва се Уилда – добавя Ел Капитан. – Изгорихме дрехите, в случай че има скрити подслушвателни устройства.
Уилда носи стара размъкната рокля с провиснало деколте и навити до лактите ръкави. Партридж и Лайда са единствените Чисти, които Преша е виждала. Заради крехката си възраст момичето изглежда много по-чисто и уязвимо. Обзема я желание да я закриля – момичето я гледа с дълбоко отчаяние.
– Значи тя е Чиста и в същото време не е? – пита Преша.
– Все едно, носи ново послание от Купола – отвръща Ел Капитан.
– Истината! – обажда се Маргит.
Уилда държи дървена лодчица.
– Какво е това? – пита Преша.
– Истината! – надава вик Хелмут.
– Това е лодка. Хелмут я издялка от парче дърво. И я подари на момичето.
Преша се вглежда в лодката.
– Хубава е – казва на момичето. – Чудесна работа, Хелмут. Не знаех, че си толкова сръчен.
Той обръща смутено глава.
Ел Капитан се навежда напред, изгубил равновесие под тежестта на Хелмут.
– Хайде, повтори. Нека и те да чуят.
Хелмут тръсва глава. Не желае да го чува отново.
Момичето се озърта.
– Искаме да върнете сина ни – изрича тя със свити устни, сякаш не може да ги отвори повече.
Преша кима, окуражавайки Уилда да продължи.
– Това момиче е доказателство, че може да спасим всеки от вас – изрича тя, след което стисва устни и свежда брадичка към гърдите си. Преша недоумява как е възможно толкова красиво лице да излъчва такова страдание. Страните на Уилда се зачервяват и изопват. Устните ù изглеждат твърди като камък. Въпреки това промълвява: – Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници... – Тя стисва отчаяно очи и тръсва глава. Не иска да каже нищо повече, ала думите напират на гърлото ù и устните ù сами се раздвижват: – Един по един. – Вдига ръка, но се възпира и горчиво заплаква.
– Всичко е наред – казва Преша, след което се обръща към Ел Капитан и Маргит. – Кажете ù, че може да спре.