– Спри! – изрича Хелмут, разтривайки уши.
– Не може да спре – обажда се Ел Капитан. – Не е програмирана така.
Уилда се взира в Преша умолително, но въпреки това описва на гърдите си кръст, пресечен с окръжност.
– Новото послание – изрича уморено Ел Капитан.
– Но какво искат да кажат с това, че могат да спасят всички? – Преша никога не е била като това момиче – без белези, отпечатъци и сраствания. Лишена е от тази привилегия. Пречистили са момичето. Дали и тя би могла да си върне чистотата? Възможно ли е някога отново да зърне ръката си – такава, каквато трябва да бъде? Възможно ли е белегът с форма на полумесец да бъде изтрит от лицето ù? Ами птиците на Брадуел? Ами ако Ел Капитан и Хелмут отново да станат отделни индивиди?
– Заложници, Преша! – прекъсва мислите ù Брадуел. – Те са готови да убиват хора.
Разкайва се задето първата ù мисъл бе да възвърне чистотата си, но ù става неприятно от забележката на Брадуел. Той се подпира на тръбата и поклаща глава.
– Те ще ни спасят – обажда се Маргит. – Заложниците ще станат като нови.
– Нови – прошепва Хелмут на Преша. – Нови!
– Куполът не отвлича хора, за да ги прави нови и лъскави! – възразява Брадуел.
– Паяците – сеща се Преша. – Ето как хората ще бъдат убивани. Затова са тук.
– Ако им върнем сина, ще ни пречистят! – намесва се сляпата жена.
– Партридж – прошепва Ел Капитан.
Момичето става, олюлява се и се отправя към изхода.
– Уилда! – опитва да я спре Преша.
Маргит настига момичето и го сграбчва за лакътя.
– Никъде няма да ходиш – казва тя. – Трябва да им кажеш да ни спасят!
– Пусни я! – повишава глас Преша. – Не виждаш ли, че я плашиш?
Маргит пуска лакътя на Уилда. Тя свива ръка пред гърдите си, започва да я разтрива.
– Искаме да върнете сина ни! – кресва момичето. Но този път думите не звучат като послание, а като заплаха.
Сляпата жена се олюлява, сякаш е пияна.
– Можем отново да станем Чисти! Пише го в Първата библия. Бог ни изпрати единствения си син. И сега трябва да си го върнем!
– Спрете най-сетне да боготворите враговете си! – обажда се Брадуел. – Знаеш ли защо си ослепяла? Заради тях. Всичко е заради тях!
– Какви доказателства имаш? – изсъсква сляпата жена. – Моето доказателство е Куполът! И това момиче! Това Чисто момиче!
– Чисто момиче – обажда се Хелмут с надежда. Може би Хелмут вярва, че Куполът може да спаси и него? Да го отдели от брат му и да го пречисти. Преша също иска да повярва, че могат да я пречистят, да стане нова и лъскава, както каза Брадуел. – Чисто момиче!
– Млъкни, Хелмут! – прогърмява гласът на Ел Капитан. Всички започват да си крещят, думите им отскачат от стените на тръбата – дори Хелмут се развиква на брат си.
– Млъкни! Млъкни! Млъкни!
Уилда стиска очи и също крещи:
– Това момиче е доказателство, че можем да ви спасим! Ако не изпълните молбата ни, ще убием заложниците. – Впива пръст до болка в гърдите си и описва кръст, пресечен с окръжност. Настъпва тишина.
Уилда отваря очи. Преша пристъпва към нея и коленичи. Момичето забелязва главата на куклата. Обгръща я заедно с ръката на Преша и започва да я люлее, утешавайки самата себе си.
– Искаме да върнете сина ни. Това момиче е доказателството. – Накрая се отпуска в скута на Преша.
Преша започва да я люлее.
– Тихо, всичко ще се оправи. – Преша бе научила наизуст първото послание, написано на листчетата, които вид летателен апарат бе разпръснал. И започва да декламира: „Братя и сестри, знаем, че сте тук. Един ден ще излезем от Купола и ще дойдем при вас с мир. Засега ще бдим отдалече с чувство на милосърдие.“
Момичето кимва. Сега вече говорят на един и същи език.
– Какво става? – обажда се сляпата жена.
– Тихо – отвръща Маргит. – Не говори.
– Кръстът – обръща се Преша с тих глас към другите. – Пресечен от кръг по средата. Същият като този, който бе отпечатан в края на първото послание. – Тя поглежда Брадуел. – Двете послания много си приличат.
– И как точно? – пита Брадуел.
– Не знам. Но са еднакви по дължина и по форма. Разбираш ли?
– Двайсет и девет – казва Ел Капитан.
– Двайсет и девет какво? – пита Брадуел.
– Думи. Всяко послание съдържа точно двайсет и девет думи – обяснява Ел Капитан.
– Всичко ще е наред – Преша продължава да шепне на Уилда, разтривайки тясното ù гръбче.
– Наред, наред – гука Хелмут.
Прегърнало куклата, момичето прошепва:
– Искаме да върнете сина ни.
– Да, знам – отвръща Преша. – Ние ще се погрижим за теб.