Момичета призрачни, сенки прозрачни, момичета призрачни.
Кой ще ги избави от света ужасен? От света жесток?
Реката е широка, течението зове, извива се, зове.
Нагазват във водата, която ще ги изцери и раните ще заличи.
Смъртта всяко петънце от кожата им ще изтрие
и тя ще заблести.
От дядо си знаеше, че като малка е посещавала девическо училище, облечена с плисирана пола на карета и бяла блузка със заоблена якичка като на Питър Пан. Преша знае кой е Питър Пан – едно момче, което никога не пораства. Такова ли е било нейното детство? Или дядо ù е откраднал това детство от някого друг? В песента се разказва за момичета в пансион, които оцеляват след Детонациите и отиват край реката, пеейки химна на училището. Някои от момичетата ослепяват, защото лежат на тревата с поглед, зареян в облаците, когато небето пламва от Детонациите – или поне така се говори. Всички се събират на брега на реката. Някои нагазват навътре. Водата е топла заради Детонациите, но облекчава болката от изгарянията. Кожата им става като пергамент, бели се от ръцете им, къдри се като дантелена якичка на шиите им. Хората ги разпознават по ученическите униформи – или по онова, което е останало от тях.
Маршируват слепешката с песен жална,
гласове печални, песен жална.
Слушаме смирено, докато ушите ни не почнат на звънтят,
ушите ни пищят, ушите ни звънтят.
По-нататък песента разказва, че хората искат да ги спасят, ала момичетата отказват да бъдат спасени. Желаят да посрещнат смъртта заедно и го правят с песен на уста.
Светец им трябва и спасител, спасител и светец,
спасител и светец.
На този бряг ще дебнат и ще се скитат вечно,
ще дебнат и ще се скитат вечно.
В някои варианти на песента момичетата се сливат с дърветата, които и досега растат край реката. Според други се превръщат в пясъчни създания, скитащи по брега, и поглъщат всеки, който дръзне да се доближи. А в трети момичетата се срастват с животни и се превръщат в лисици или водни птици. Но във всички варианти никой не успява да ги върне.
Момичета призрачни, сенки прозрачни,
момичета призрачни.
Кой ще ги избави от света ужасен? От света жесток?
Реката е широка, течението зове, извива се, зове.
На възрастта на Уилда Преша често се замисляше за призрачните момичета, обитаващи речния бряг с окъсани униформи и дантелени якички от люспеща се кожа – толкова чудновата особеност, че не се съмняваше в реалността ù. Замисля се дали не знае някоя по-весела история, която да разкаже на Уилда, но момичето диша дълбоко. Клепачите потрепват в съня ù. Преша се пита как ли изглеждат сънищата ù. Дали е била в Купола? Какво е видяла там? Устните ù се извиват в мимолетна усмивка, която бързо се стопява. Ръцете ù, обгърнали здраво главата на куклата, се отпускат. Преша слага ръка върху нейната и долавя лека вибрация. Не е от друсането на пикапа по пътя, а от някакво трептене в самата нея.
Сеща се за Уилъкс, който трепери в резултат от дългогодишно стимулиране на мозъка. А това, надява се тя, в най-скоро време ще доведе до смъртта му. Замисля се за бункера, където бе попитала майка си защо не я е имунизирала срещу кодиране на мозъка, защо не са разтворили в питейната вода създаденото от нея лекарство. Майка ù бе обяснила, че дозата за възрастен може да убие дете. Освен това е имала възможност да имунизира Партридж срещу една-единствена форма на мозъчно стимулиране и тя е избрала поведенческото кодиране. Защото е искала да съхрани свободната воля на сина си. Но защо не е дала нищо на Преша? Ами защото е била прекалено малка. Било е твърде рисковано.
Но какво са сторили с Уилда, за да я пречистят? Дали пък лекът не е някоя нова болест като ускорената клетъчна дегенерация на Уилъкс? Дали не разрушава организма ù? Дали това треперене не е първият симптом?
След час Брадуел паркира пикапа на един хълм между две разрушени къщи в покрайнините на Разтопените земи. Пред тях се откриват бетонни основи, прорязани от циментови изкопи за плувни басейни – кръгли, овални, извити като бъбрек – обгорени метални скелети на автомобили и разтопена пластмаса – някогашни люлки и пързалки. Мрежата от дъговидни улици плъзва като ветрило в пущинака на Мъртвите полета.