Брадуел излиза от колата и крачи насам-натам. Ел Капитан и Хелмут също слизат и присядат на капака. Преша остава при Уилда, която още спи, свила ръце до гърдите си, и потреперва лекичко. Ала неочаквано момичето се раздвижва, става рязко и казва:
– Доказателство, че можем да ви спасим. – Тя поглежда през прозореца.
– Чакаме да дойде помощ – казва ù Преша. Момичето раздрусва дръжката на вратата. – Искаш ли да видиш къде сме?
Уилда кима.
Преша отключва. Двете излизат навън и отправят взор към Разтопените земи, където вятърът носи пепелта на тъмни талази.
– Някаква следа от тях? – пита Преша.
– Още не – отвръща Брадуел.
– Кой знае как ще се появят – като спасители или като врагове – отбелязва Ел Капитан. – Въпрос на късмет.
Уилда поема към един разрушен дом.
– Повикай ни, ако се появят – казва Преша и тръгва след момичето.
Двамата с Хелмут кимат, впили поглед в земите долу.
Преша следва Уилда, която я отвежда в задния двор на къщата. Там откриват останките на циментов басейн. Дълбоката му част е претъпкана с градински мебели и някогашна беседка – разкривена, очукана и покрита с пепел. Килната е на една страна като смачкан кринолин. Уилда присяда на ръба откъм плитката страна и скача в басейна.
– Почакай – казва Преша и се спуска след нея. Уилда отива до беседката и сяда по турски на дъното на басейна. Преша се настанява до нея. – Все едно си играем на семейство – подхвърля тя. – Харесваш ли тази игра?
Момичето кимва.
– Чудя се – продължава Преша, като изважда Фридъл от джоба си и го пуска да полети – дали децата в Купола играят на тази игра. – Ако не живееш в постоянно търсене на истински дом – сигурен и щастлив – ако имаш такова място, дали ще изпитваш нуждата да играеш на семейство? За миг си представя как готви в уютна кухня, а Брадуел се суети наоколо и ù помага. Тя с ръка, сляла се с глава на кукла. И той с птиците, загнездени на гърба му. Не. Това е невъзможно. Всъщност тази представа я плаши. Сякаш предизвиква съдбата.
Уилда я поглежда стреснато.
– Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници.
– Казваш, че са били лоши с теб? Страшно ли беше там?
Тя поглежда към другия край на басейна и тръсва глава.
– Беше ли хубаво?
Уилда поклаща глава отново.
– Не е било страшно, нито пък хубаво. Какво беше тогава?
Уилда ляга на земята и затваря очи, след което ги отваря и започва да примигва, сякаш я облива ярка светлина. Съединява палеца си с останалите пръсти и започва да ги разтваря и събира, показвайки, че някой над нея говори. Повтаря същото с другата ръка. Още един човек, който говори. Обръща ръце към себе си, после – една към друга. Разговорът продължава.
– Не си била заложница, а опитно зайче? Нещо, с което да експериментират?
Уилда кима. После става, свива крака към гърдите си и обляга брадичка на коленете си.
– Значи, не си видяла как живеят, какви са домовете им и всичко останало?
Уилда разтърва глава. Не. Изглежда, всеки миг ще заплаче. Преша сменя темата.
– Можеш ли да плуваш?
Момичето я поглежда учудено.
Преша ляга по гръб и започва да прави движения, сякаш плува.
– Нямам представа дали някога са ме учили да плувам – казва тя. – Смешно, нали? Сигурно си мислиш, че би трябвало да знам.
Уилда ляга по гръб и също се прави, че плува.
Чува се тупване – това е Брадуел, скочил в плиткия край на басейна. Той се приближава към тях.
– Забелязахме ги. Наблизо са. А вие какво правите?
– Плуваме. Какво друго? Намираме се в басейн – отбелязва Преша.
Брадуел наднича в беседката.
– Разбира се – отвръща с усмивка.
– А ти можеш ли да плуваш? – пита го тя.
Той кимва.
Тя става.
– Жалко, че кадетът не е умеел да плува.
Той я поглежда.
– Прочетох изрезките в моргата.
– Душиш ли, що ли?
– А ти криеш ли нещо?
– Не.
– Значи не душа – отвръща тя. – Защо си ги извадил?
Уилда скача и се спуска след Фридъл, който кръжи над главата ù.
– Намерих ги след погребението на родителите си в торбичка „Зиплок“, прибрана в сандъка. Опитвали са се да съберат материали за съдебно дело и да разобличат Уилъкс. Смятали са, че са попаднали на улика.
– Но Уилъкс е получил сребърна звезда за това, че се е опитал да спаси кадета. Какво са очаквали да открият?
– Никога няма да разбера.