– Хейстингс? – възкликва Партридж.
– Сайлъс Хейстингс? – обръща се Лайда към Партридж.
– Познавате ли го? – смайва се Ел Капитан.
– Беше ми съквартирант – обяснява Партридж. – Божичко, погубили са Хейстингс! Много ли е зле?
Ел Капитан потрива коляно, сякаш го боли, и казва:
– Още не е изгубил човешкото в себе си. В очите му още се долавя истинската му същност. Може ли да му имаме доверие?
– Не беше нито най-коравият, нито най-благонадеждният, но беше лоялен. – Спомня си го на танците – висок и непохватен – как завързва разговор с някакво момиче. – След такава мозъчна стимулация хората се променят, но стига да може, със сигурност ще помогне.
– Определено ще имаме нужда от помощ – казва Ел Капитан.
– Какво става? – пита Партридж. – Защо ни е помощ?
– Уилда е донесла ново послание от Купола, от баща ти – обяснява Преша.
– От баща ми? Защо сте толкова сигурни? – дава си сметка, че се отбранява.
– Написано е в същата форма като първото – отвръща Ел Капитан. – Двайсет и девет думи и кръста, пресечен с окръжност.
– Келтският кръст – обажда се Лайда. – Всъщност е ирландски.
– Специалните сили я отвели в Купола – обяснява Ел Капитан. – А там я излъскали като нова.
Партридж се хваща за лоста над главата си и сяда.
– Като нова ли?
– Била е несретница – казва Преша.
– Божичко! – възкликва Партридж. – Нима разполагат с необходимото? Ако баща ми е в състояние да премахне срастванията, значи ще може да реконструира и собственото си тяло. Дори не е изключено вече да е регенерирал клетките си. Направих експеримент с мускалите. – Той изважда ризата от панталоните си и им показва пристегнатите на кръста му мускали. – Майка ми бе права, че са опасни, но ако баща ми наистина може... – Навежда се и оглежда съвършената кожа на момичето. – Щом е постигнал това, ще може да излекува и себе си. – Хвърля поглед на всички. – Ще живее вечно!
– Не, няма – възразява Преша и вдига ръката на момичето. Тя трепери. Момичето има паралитично треперене, също като баща му. – Още е малка. Помниш ли защо мама е успяла да те предпази от един-единствен вид кодиране? И защо не е ваксинирала и мен? Била съм само с година и половина по-малка от теб.
Партридж кима. Било е твърде рисковано, но не иска да го казва пред момичето. И без това е достатъчно изплашено.
– Мозъчната стимулация на момчетата в Купола не започва, преди на навършат седемнайсет – казва Лайда. – А при момичетата може да е още по-късно.
– Ускорена клетъчна дегенерация – казва Партридж. Колкото по-рано човек бъде подложен на мозъчна стимулация, толкова по-негативни последици се очакват. Баща му е започнал много млад – в юношеските си години – и десетилетия наред е продължил да се подлага на интензивна мозъчна стимулация. А момичето е едва на... колко? На девет? А ето, че вече трепери. Колко време ù остава? Месеци, седмици, дни? – Как е могъл да стори това? – Гърдите му се изпълват с ярост.
– Не е успял да премахне страничните ефекти – заключава Ел Капитан.
– Ако някога успее – казва Преша, – ще спаси живота си и ще... – Тя хвърля поглед към Брадуел. Не е необходимо да продължава. Партридж се досеща. Баща му ще премахне срастванията им, ще ги пречисти, и то без странични ефекти.
– Знам само, че тя е вестоносец – обажда се Брадуел. – И баща ти е предвидил, че ще привлече вниманието ни.
– Какво е посланието? – интересува се Лайда.
Момичето скрива лице в ръцете на Преша.
– Всичко е наред. Не е нужно да го правиш.
– Искаме да върнете сина ни – захваща Ел Капитан. – Това момиче е доказателство, че може да ви спаси. Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници. – Накрая описва келтски кръст на гърдите си.
– Откъде взимат заложниците? – пита Лайда.
Брадуел въздъхва и казва:
– Изпратили са в града паяци роботи, които се впиват в телата на хората и ги превръщат в заложници. Ако не им предадем Партридж, ще продължат да взривяват паяците и да избиват хора.
– Вече са започнали, така ли? – обръща се Партридж към Преша.
Тя кимва.
Значи това е новината, която никой не искаше да му каже. Чувства се замаян. Лайда изхлипва. Сигурно плаче… Няма сили да я погледне. Ако не беше той, сега тя щеше да живее спокойно в Купола и да шие коледни подаръци.
– Плъзнали са из целия град. Видяхме един да се взривява. Човекът избухна на парчета. Бум и край! – Ел Капитан присвива очи, сякаш споменът за това му причинява болка. – Намерихме и един мъртъв в гората.
– Край! – изрича Хелмут.
– Поклонниците на Купола са пощурели с това момиче. Въобразяват си, че е светица – додава Брадуел.