Щом го забелязват, те стават и свеждат глави. Униформата на ОСР дълго време е била символ на страх и тъй като не е по силите му да промени този факт, Ел Капитан използва този страх. Страхът може да бъде предимство.
– Свободно – казва той. Момичето с изкълченото рамо вдига поглед и потръпва, изплашено от Хелмут, който сигурно е подал глава. – Това е брат ми.
Към тях приближава мъж с издут торс може би от някакво образувание, довело до разширяване на гръдния кош.
– Не правим нищо лошо. Всичко е в името на доброто.
– Просто се чудя какво става тук – казва Ел Капитан, прехвърляйки пушката на гърдите си.
– Дадохме дума – отвръща мъжът.
Една висока млада жена с очертаваща се плитка под кожата на лицето казва:
– Истинска е! Те могат да ни спасят. Тя е живото доказателство. Аз я намерих. Това е всичко. Не е далече оттук.
– По-полека – спира я Ел Капитан. – Струва ми се, че вдигате клада.
– Клада – повтаря Хелмут и всички го зяпват с опулени очи.
– Искаме да разберат, че сме я намерили и сме готови да принесем в жертва трите момичета – обяснява младата жена с плитката на лицето. – Ще ги качим горе и ще чакаме.
– Онази в средата е дъщеря ми – казва мъжът с широкото туловище и посочва момичето с обръсната глава.
– Кого сте намерили? – пита Ел Капитан. – Някакво момиче?
– Някакво момиче?
– Момичето с новото послание – отвръща жената. – Доказателството, че могат да спасят всички ни!
– Кога намерихте това момиче?
– Оттогава има три дни – казва жената.
– И кой е този, който ще ни спаси? – пита Ел Капитан, въпреки че знае отговора. Куполът е изпратил послание по някакво дете. Това ли е причината Хейстингс да го доведе тук?
Младата жена се усмихва и плитката на лицето ù се извива. Тя вдига ръце към Купола и казва:
– Милосърдните. Онези, които бдят.
Ел Капитан и преди бе чувал подобни брътвежи – тези хора са поклонници на Купола, смятащи Уилъкс и хората му за богове, а Купола за рай.
Той потрива цевта на пушката си само да им напомни, че освен Купола има и други авторитети, с които да се съобразяват.
– Не мисля, че това е добра идея – отбелязва той спокойно. – Ще трябва да ви помоля да се разотидете.
– Но ние подготвяме момичето с новото послание за кладата – възразява младата жена. Лицето ù е пламнало, сякаш е болна. Погледът ù е разфокусиран.
– Да не се каните да я изгорите?
– Да я изгорите? – прошепва Хелмут. Ел Капитан долавя звука от разтварянето на джобното му ножче.
– Искаме да ù се поклоним и да я почетем. Така се надяваме да приемат и другите. – Докато говори, тя се олюлява и полата се люшва край пищялите – бледи и пепеляви.
Ел Капитан отново хвърля поглед към трите момичета. Те присвиват очи и накланят глави настрани. Дори не изглеждат изплашени, което го кара да се чувства неспокоен.
– Ангелите – казва мъжът с широкото туловище – никога не са далече.
– Не чуваш ли жуженето на свещените им духове? – пита младата жена.
– Специалните сили ли? Това не е никакво свещено жужене, със сигурност.
– Със сигурност – повтаря Хелмут.
– Не ни вярваш – казва младата жена. – Но това ще се промени.
Той насочва пушката към мъжа с ръчната количка.
– Какво ще кажете някой да доведе момичето, веднага!
– Веднага – прошепва Хелмут.
Младата жена поглежда мъжа с ръчната количка.
Той кимва.
– Тя е в града, където я пазят – отбелязва жената. – Ще те заведа. – Отправя се към другия край на гората. Ел Капитан тръгва след нея. Тя поглежда през рамо, обръщайки към него очертаващата се под кожата ù плитка и казва: – Тя е истинска, честна дума. И е доказателство. Ще го чуеш от самата нея.
Но в мига, в който завършва изречението си, тя стрелва поглед зад Ел Капитан и очите ù се разширяват. Прошепва със страхопочитание:
– Погледни!
Но Ел Капитан няма желание да гледа нататък. Има лошо предчувствие. Хелмут се извива, за да види какво има зад тях. Накрая Ел Капитан поема дълбоко въздух и се обръща.
Огромният Купол се издига на хълма отвъд кладата, масивният му корпус се извисява властно над тях, кръстът му пронизва смолисточерните облаци. Отначало не забелязва нищо необичайно, с изключение на няколко малки черни точици. Но после разбира, че точките се движат. Те имат крака. Всъщност това не са точки, а ситни черни паякообразни същества, които пропълзяват навън през малък отвор в основата на Купола. Лъскави и механични, плъпват в безпорядък.
– Изпращат ни дарове! – възкликва младата жена.
– Аз не мисля така. Не, това не са дарове – отвръща Ел Капитан.
– Не са дарове – повтаря Хелмут.
Дори от това разстояние Ел Капитан може да се закълне, че чува потракването на металните тела и хрущенето на пясъка под шиповете на крайниците. Зли твари, създадени от Купола. Незабавно трябва да извести Брадуел и Преша.
– Не разполагаме с много време – подхвърля на младата жена. – Да побързаме.
На път за града Ел Капитан научава, че младата жена с плитката на лицето се казва Маргит. Тя не спира да говори – как, докато беряла пумпалки, се натъкнала на момичето и на слепия му приятел – но Ел Капитан почти не я слуша. А случва ли се да забави темпо, той я смушква с пушката в гърба. С колко време разполагат преди паяците роботи да стигнат до града? Крачката им са малки, но бързи.
Ел Капитан и Маргит преминават бързо по уличките с мрачни колиби, построени от камъни, шперплат и брезент. В града се долавя неизменната смрад на нещо гнило – натрапчивия лъх на смърт, сладникаво-киселата воня на разлагащи се тела и на цвъртящо на шиш месо.
Заобикаляйки руините, Ел Капитан брои по навик стълбчетата пушек. Всяко просмукващо се сред отломките стълбче дим идва от пещера, пълна с пясъчни създания или зверове, които повличат надолу оцелелите и се хранят с тях. Ел Капитан бе изгубил доста войници сред руините.
През цялото време се оглежда за Специалните сили, които непрекъснато кръстосват града. Но от тях няма и помен, което го изпълва с безпокойство. Дали не са се евакуирали, защото знаят за паяците?
Маргит го отвежда до дренажна тръба, пред която на пост стоят групита – двама мъже със съединени торсове и една жена, сраснала се наполовина за гърба на единия мъж. Не е изключено да са били непознати, пометени от Детонациите, докато са чакали на автобусната спирка или на гишето в банката. Ел Капитан поне се е слял с някого, когото познава. С човек от семейството.
Единият мъж е въоръжен с верига, другият – с камък, а жената го гледа свирепо изпод тъмната си качулка. Щом зърват пушката и униформата, те отстъпват леко назад.
– Иска да я види със собствените си очи – казва Маргит.
Групитата кимват и го пропускат.
Дренажната тръба е огъната от едната страна, но иначе изглежда здрава. Тъй като са прекалено високи, за да стоят изправени, Ел Капитан и Маргит поемат навътре приведени. Гърбът на Хелмут се трие в горния край на тръбата. Той изскимтява.
– Не мрънкай – сгълчава го Ел Капитан.
– Не мрънкай – отвръща Хелмут.
Ел Капитан зърва една ръчно изработена маслена лампа и неколцина души, сгушени около нея. Той спира и се обръща към Маргит:
– Искам да я видя насаме. Всички да излязат.
– Но тя е прекалено ценна – възразява Маргит.
– Това не е мой проблем.
– Не може ли двама от нас да останат? Само ние, които я открихме? Ще стоим тихо.
Ел Капитан оглежда обвитите в сенки лица.
– Добре, но другите да излязат.
– Другите – казва Хелмут, сякаш е по-добър от тях, понеже остава. Но къде би могъл да отиде?
Маргит пристъпва към скупчените отпред хора. Завързва се кратък спор, след което те се оттеглят, като се шмугват покрай Ел Капитан и хукват надолу по тръбата.