– Здравей, Хелмут – казва Преша, след което се обръща към Ел Капитан: – Благодаря, че ни осведоми за паяците. Май ще трябва да ни дадеш повече информация другия път.
– Моля? Да не очакваше бал с маски? – отвръща Ел Капитан, съзнавайки, че се държи грубо. Преша знае, че той се опитва да стане по-добър, но никак не е лесно. – Съжалявам.
– Бал с маски! – повтаря възторжено Хелмут.
– Те са опасни, Кап – обажда се Брадуел. – Знаеше ли това?
– Опасни ли?
– Момчето, което откриха в гората – казва Брадуел. – Помниш ли в какво състояние бе кракът му? Металните скоби, забити в плътта му? Може да е убит от прототип, малка експериментална машинка.
Хелмут се навежда напред, изучавайки лицето на брат си, вероятно да прецени дали го е страх.
– Само че има и друг проблем. – Ел Капитал драсва клечка кибрит и я хвърля в една метална кофа, пълна с дрехи. – Погрижете се да изгорят докрай – подхвърля на групито. После се отправя към отвора на дренажната тръба. – Без резки движения. Озъртайте се за паяци. Още не са стигнали дотук, но са близо.
Щом влиза в отводнителната тръба, Преша си спомня мястото. В една дъждовна нощ дядо ù я доведе тук и ù каза да се скрие, щом излезе през задния панел в шкафовете. Трябваше да се скрие тук в нощта, когато отиваше към квартирата на Брадуел и когато срещна Партридж – или по-скоро бе отведена при него. Ако бе намерила убежище в тръбата, може би щеше да си остане момиче, което кръстосва града на лов за вехтории. Дали дядо ù щеше да е още жив?
– Добре ли си? – прошепва Брадуел. Май си личи, че не е на себе си.
– Добре съм – отвръща тя и излиза от вцепенението си.
– Момичето е от оцелелите – обяснява Ел Капитан. – Отведена е в Купола, там е пречистена и после е върната обратно. Носи послание.
– Пречистена ли? – прошепва Преша. – Това е невъзможно.
– Но е истина – отвръща Ел Капитан.
– Истина! – повтаря Хелмут с блеснали очи.
По гърба на Преша плъзват тръпки. „Възможно ли е да те пречистят?“
Скоро от мрака изплуват две млади жени на възрастта на Преша и едно момиче, облегнало гръб на стената. Ел Капитан представя жената с набръчканата кожа на лицето – Маргит. Другата е приятелка на Маргит и е сляпа. Ел Капитан не я назовава по име.
– Поклонници на Купола – процежда той с погнуса.
– А пред какво да се прекланяме? – обажда се в своя защита сляпата.
Брадуел мрази поклонниците на Купола.
– Куполът е ваш враг, а не божество – отвръща ядосано.
– Щом чуеш новото послание – казва Маргит, – ще си вземеш думите назад.
Брадуел отваря уста, ала Преша го стисва за ръката.
– Остави. – Приближава се до момичето, за което бяха говорили – с бледа кожа, проницателен поглед и тъмночервена коса.
– Казва се Уилда – добавя Ел Капитан. – Изгорихме дрехите, в случай че има скрити подслушвателни устройства.
Уилда носи стара размъкната рокля с провиснало деколте и навити до лактите ръкави. Партридж и Лайда са единствените Чисти, които Преша е виждала. Заради крехката си възраст момичето изглежда много по-чисто и уязвимо. Обзема я желание да я закриля – момичето я гледа с дълбоко отчаяние.
– Значи тя е Чиста и в същото време не е? – пита Преша.
– Все едно, носи ново послание от Купола – отвръща Ел Капитан.
– Истината! – обажда се Маргит.
Уилда държи дървена лодчица.
– Какво е това? – пита Преша.
– Истината! – надава вик Хелмут.
– Това е лодка. Хелмут я издялка от парче дърво. И я подари на момичето.
Преша се вглежда в лодката.
– Хубава е – казва на момичето. – Чудесна работа, Хелмут. Не знаех, че си толкова сръчен.
Той обръща смутено глава.
Ел Капитан се навежда напред, изгубил равновесие под тежестта на Хелмут.
– Хайде, повтори. Нека и те да чуят.
Хелмут тръсва глава. Не желае да го чува отново.
Момичето се озърта.
– Искаме да върнете сина ни – изрича тя със свити устни, сякаш не може да ги отвори повече.
Преша кима, окуражавайки Уилда да продължи.
– Това момиче е доказателство, че може да спасим всеки от вас – изрича тя, след което стисва устни и свежда брадичка към гърдите си. Преша недоумява как е възможно толкова красиво лице да излъчва такова страдание. Страните на Уилда се зачервяват и изопват. Устните ù изглеждат твърди като камък. Въпреки това промълвява: – Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници... – Тя стисва отчаяно очи и тръсва глава. Не иска да каже нищо повече, ала думите напират на гърлото ù и устните ù сами се раздвижват: – Един по един. – Вдига ръка, но се възпира и горчиво заплаква.
– Всичко е наред – казва Преша, след което се обръща към Ел Капитан и Маргит. – Кажете ù, че може да спре.
– Спри! – изрича Хелмут, разтривайки уши.
– Не може да спре – обажда се Ел Капитан. – Не е програмирана така.
Уилда се взира в Преша умолително, но въпреки това описва на гърдите си кръст, пресечен с окръжност.
– Новото послание – изрича уморено Ел Капитан.
– Но какво искат да кажат с това, че могат да спасят всички? – Преша никога не е била като това момиче – без белези, отпечатъци и сраствания. Лишена е от тази привилегия. Пречистили са момичето. Дали и тя би могла да си върне чистотата? Възможно ли е някога отново да зърне ръката си – такава, каквато трябва да бъде? Възможно ли е белегът с форма на полумесец да бъде изтрит от лицето ù? Ами птиците на Брадуел? Ами ако Ел Капитан и Хелмут отново да станат отделни индивиди?
– Заложници, Преша! – прекъсва мислите ù Брадуел. – Те са готови да убиват хора.
Разкайва се задето първата ù мисъл бе да възвърне чистотата си, но ù става неприятно от забележката на Брадуел. Той се подпира на тръбата и поклаща глава.
– Те ще ни спасят – обажда се Маргит. – Заложниците ще станат като нови.
– Нови – прошепва Хелмут на Преша. – Нови!
– Куполът не отвлича хора, за да ги прави нови и лъскави! – възразява Брадуел.
– Паяците – сеща се Преша. – Ето как хората ще бъдат убивани. Затова са тук.
– Ако им върнем сина, ще ни пречистят! – намесва се сляпата жена.
– Партридж – прошепва Ел Капитан.
Момичето става, олюлява се и се отправя към изхода.
– Уилда! – опитва да я спре Преша.
Маргит настига момичето и го сграбчва за лакътя.
– Никъде няма да ходиш – казва тя. – Трябва да им кажеш да ни спасят!
– Пусни я! – повишава глас Преша. – Не виждаш ли, че я плашиш?
Маргит пуска лакътя на Уилда. Тя свива ръка пред гърдите си, започва да я разтрива.
– Искаме да върнете сина ни! – кресва момичето. Но този път думите не звучат като послание, а като заплаха.
Сляпата жена се олюлява, сякаш е пияна.
– Можем отново да станем Чисти! Пише го в Първата библия. Бог ни изпрати единствения си син. И сега трябва да си го върнем!
– Спрете най-сетне да боготворите враговете си! – обажда се Брадуел. – Знаеш ли защо си ослепяла? Заради тях. Всичко е заради тях!
– Какви доказателства имаш? – изсъсква сляпата жена. – Моето доказателство е Куполът! И това момиче! Това Чисто момиче!
– Чисто момиче – обажда се Хелмут с надежда. Може би Хелмут вярва, че Куполът може да спаси и него? Да го отдели от брат му и да го пречисти. Преша също иска да повярва, че могат да я пречистят, да стане нова и лъскава, както каза Брадуел. – Чисто момиче!
– Млъкни, Хелмут! – прогърмява гласът на Ел Капитан. Всички започват да си крещят, думите им отскачат от стените на тръбата – дори Хелмут се развиква на брат си.
– Млъкни! Млъкни! Млъкни!
Уилда стиска очи и също крещи:
– Това момиче е доказателство, че можем да ви спасим! Ако не изпълните молбата ни, ще убием заложниците. – Впива пръст до болка в гърдите си и описва кръст, пресечен с окръжност. Настъпва тишина.
Уилда отваря очи. Преша пристъпва към нея и коленичи. Момичето забелязва главата на куклата. Обгръща я заедно с ръката на Преша и започва да я люлее, утешавайки самата себе си.
– Искаме да върнете сина ни. Това момиче е доказателството. – Накрая се отпуска в скута на Преша.