– Не, няма – възразява Преша и вдига ръката на момичето. Тя трепери. Момичето има паралитично треперене, също като баща му. – Още е малка. Помниш ли защо мама е успяла да те предпази от един-единствен вид кодиране? И защо не е ваксинирала и мен? Била съм само с година и половина по-малка от теб.
Партридж кима. Било е твърде рисковано, но не иска да го казва пред момичето. И без това е достатъчно изплашено.
– Мозъчната стимулация на момчетата в Купола не започва, преди на навършат седемнайсет – казва Лайда. – А при момичетата може да е още по-късно.
– Ускорена клетъчна дегенерация – казва Партридж. Колкото по-рано човек бъде подложен на мозъчна стимулация, толкова по-негативни последици се очакват. Баща му е започнал много млад – в юношеските си години – и десетилетия наред е продължил да се подлага на интензивна мозъчна стимулация. А момичето е едва на... колко? На девет? А ето, че вече трепери. Колко време ù остава? Месеци, седмици, дни? – Как е могъл да стори това? – Гърдите му се изпълват с ярост.
– Не е успял да премахне страничните ефекти – заключава Ел Капитан.
– Ако някога успее – казва Преша, – ще спаси живота си и ще... – Тя хвърля поглед към Брадуел. Не е необходимо да продължава. Партридж се досеща. Баща му ще премахне срастванията им, ще ги пречисти, и то без странични ефекти.
– Знам само, че тя е вестоносец – обажда се Брадуел. – И баща ти е предвидил, че ще привлече вниманието ни.
– Какво е посланието? – интересува се Лайда.
Момичето скрива лице в ръцете на Преша.
– Всичко е наред. Не е нужно да го правиш.
– Искаме да върнете сина ни – захваща Ел Капитан. – Това момиче е доказателство, че може да ви спаси. Ако не изпълните молбата ни, ще убием хората, които държим за заложници. – Накрая описва келтски кръст на гърдите си.
– Откъде взимат заложниците? – пита Лайда.
Брадуел въздъхва и казва:
– Изпратили са в града паяци роботи, които се впиват в телата на хората и ги превръщат в заложници. Ако не им предадем Партридж, ще продължат да взривяват паяците и да избиват хора.
– Вече са започнали, така ли? – обръща се Партридж към Преша.
Тя кимва.
Значи това е новината, която никой не искаше да му каже. Чувства се замаян. Лайда изхлипва. Сигурно плаче… Няма сили да я погледне. Ако не беше той, сега тя щеше да живее спокойно в Купола и да шие коледни подаръци.
– Плъзнали са из целия град. Видяхме един да се взривява. Човекът избухна на парчета. Бум и край! – Ел Капитан присвива очи, сякаш споменът за това му причинява болка. – Намерихме и един мъртъв в гората.
– Край! – изрича Хелмут.
– Поклонниците на Купола са пощурели с това момиче. Въобразяват си, че е светица – додава Брадуел.
– Има вид на Чиста – отбелязва Лайда, взирайки се в Уилда.
– Трябва ли непрекъснато да повтаряме тази дума? – промърморва под нос Брадуел.
Преша го стрелва с поглед.
– Предлагат ни спасение и проклятие. – Ел Капитан подпира лакти на коленете си. Двамата с Хелмут изглеждат бледи под засъхналата пот и пепел.
Партридж кляка до момичето.
– Сложиха ли те в нещо като саркофаг? Използваха ли тръбички, за да инжектират лекарства в тялото ти?
Момичето кимва и начертава на гърдите си кръст, пресечен с окръжност.
– Всичко ли бе според очакванията им?
Тя поклаща глава.
– Какво се обърка? – пита Партридж.
Уилда поглежда към Преша. После взима ръката ù, притиска я към стомаха си и я плъзва насам-натам. Преша докосва стомаха на момичето и неволно отдръпва ръката си.
– Затворили са не само раните ù. – Преша поглежда Партридж. – Тя няма пъп.
По гърба му полазват тръпки. За миг настъпва тишина. Уилда прегръща Преша, която я притиска към себе си.
Накрая Брадуел се обръща към Партридж:
– Ще се предадеш ли?
Партридж си спомня какво бе изпитал, когато научи от майка си за тайната група в Купола, която очакваше призива на лебеда, за да се вдигне на бунт и да го издигне за водач. Той трябваше да ги поведе отвътре. Ала завръщането му в Купола няма ли да е признание за поражение? Или ще бъде възможност да поведе хората – майка му вярваше, че е по силите му. Да, той иска да отнеме властта от баща си или поне да даде на хората шанс да изберат по-добър живот. Но дали притежава нужните качества? Откъде да започне?
Лайда се разплаква и казва:
– Той не може да се предаде. Трябва да има и друг начин. Някой да поговори с баща му.
– Точно така, да поговори с баща му. Понеже той е толкова благоразумен – отбелязва Брадуел саркастично.
– Тя просто не иска да го изпрати на самоубийствена мисия – отвръща Преша. – Напълно я разбирам.
Объркан, Брадуел прокарва ръка през косата си.
– Ако някой има друго предложение, целият съм в слух. Но да знаете, че нямаме много време.
Никой не продумва.
– Това не е самоубийствена мисия. Уилъкс няма да го убие – възразява Ел Капитан. – Ако искаше смъртта му, досега да ни е вдигнал във въздуха. Поне знае как да сипе разруха.
Партридж поглежда Лайда, стисва ръката му толкова силно, че дланите им се нажежават. Може би ако тя е до него, ще намери сили да го направи. Струва му се, че това е съдба. Просто няма друг избор.
– Поне да бях завършил картите – казва Партридж. – Липсват някои важни подробности. Ще имате нужда от входните пунктове през вентилационната система. От повече информация за излизането на Лайда, за товарния док, който е забелязала. За това как да проникнете вътре. Ако имах повече време, можех да отбележа всичко на картата.
– Повече време... – отронва Ел Капитан с дрезгав глас.
– Време – повтаря Хелмут.
– Налага се да погледнеш кутията – обажда се Брадуел. – Помниш ли имената на седмината избраници?
– Смяташ ли, че е възможно? – възразява Преша. – Трябва час по-скоро да го изведем на повърхността и да го предадем на Специалните сили.
– Ако изобщо успеем да превземем Купола, тази кутия ще спаси много хора – отвръща Брадуел. – Нима не разбираш?
Ел Капитан има ужасен вид – измъчен и болезнен. Той сбърчва чело и въздъхва.
– Понякога хората са готови да се жертват в името на общото благо – казва той. – Не можем да искаме това от никого, но истината е, че някои от тях ще кажат: „Поне ще имаме възможност да влезем в бой.“ Така че отбележи по-важните обекти и хвърли поглед на кутията. Всичко е от значение.
Лайда
Снежна сфера
Лайда подава черната кутия на Партридж, внимателно, сякаш е бебе – или по-скоро бомба. Брадуел обяснява, че останалите пет кутии представляват напълно идентични енциклопедии – огромни библиотеки с информация. Но една от тях е различна.
– Обърни я – казва той.
Партридж завърта кутията и Лайда прокарва пръст по малкия символ отдолу.
– Останалите имат серийни номера, но на тази има само символ за авторско право – обяснява Брадуел – без дата.
– Може да значи много неща – обажда се Преша – Остави ги да я разгледат обективно.
– Дали не е знакът за „пи“ – подхвърля Партридж. – Три цяло и четиринайсет. Оградено в кръг.
Лайда недоумява какво означава това. „Пай?[На английски математическото число π се произнася като пай. – Бел. пр.] Ограден в кръг.“ Вероятно това е едно от нещата, които в академията учат момчетата, но не и момичетата.
– Каквото и да е, въпросът е, че кутията е свързана с майка ти – казва Брадуел на Партридж. – А това значи, че е важна.