На лицето си детето има метална шина.
– Куполът е всеопрощаващ и всезнаещ.
– Не е вярно. Куполът взривяваше хора. Нима си пропуснал тази подробност?
Момчето свива рамене и продължава да раздава листовки на минаващите хора.
– Какво искаш? Да дрънкаш само думите, които са програмирали в главата ти? Да бъдеш заразен с тяхното пречистване, което накрая ще те унищожи отвътре?
– Чистотата има цена! Те са мъченици в очите на нашите пазители!
– Добре са ти промили мозъка.
Момчето го поглежда, озарено от надежда.
– Вече не взимат само деца. Дори ти имаш шанс!
– Как така не взимат само деца?
– Ами да. Взели са майка и дъщеря. Баща и син. Винаги членове на едно и също семейство. Вече станаха три двойки. И всичките са отведени, окъпани в слънчева светлина.
– Посред бял ден?
– Ние палим високи клади, като се надяваме и се молим да бъдем избрани.
– Шегуваш ли се? Нареждате се на опашка и чакате Специалните сили да ви отведат? Просто ей така? – Той изръмжава: – Проклятие!
– Проклятие! – изругава и Хелмут.
Ел Капитан измъква листовките от ръцете на момчето.
– Откъде ги взе?
– Куполът имаше син – отвръща момчето. – Той дойде в нашите земи. Превърна се в наш спасител. Но Купола си го поиска обратно. Отначало ни държаха като заложници, но щом той се завърна в Купола – рамо до рамо с праведния си баща – те се смилиха над нас и ни пуснаха.
– Ясно, ясно. Каква идилия! – Ел Капитан е твърде добре запознат с библейските истории, за да схване приликите. – Значи, децата не им стигат? И сега посягат на цели семейства. Върнали ли са някои от тях?
– Само двама души – отвръща момчето. – Останалите са в рая! – изрича с блеснали очи.
– Ами тези хора? Как се чувстват? И те ли са програмирани да декламират лозунги за Купола?
– Те са мъртви. Бяха недостойни. Сега се пише ново евангелие. И то ще стане част от словото. Ще имаме съвсем нови пророци.
– Много хубаво – казва Ел Капитан. – Къде са телата?
– На кладата – отвръща момчето. – Принесохме ги в жертва и сега пепелта им се носи с вятъра.
– Как бяха убити?
– Една сутрин ги заварихме при кладата. Бяха съвършени. Както Бог ги е създал. С изключение на белезите, описващи кръг на главите им – като корона от тръни.
– Белези ли? Какви белези?
– Равномерни – отвръща момчето. – С хубави шевове. Нали знаеш, че Господ е направил дрехи за Адам и Ева в райската градина? Божият шивач.
– Да, божият шивач живее в Купола. Това обяснява всичко!
– Обяснява всичко! – повтаря Хелмут.
– Къде са Маргит и сляпата ù приятелка? Живи ли са?
Момчето кима утвърдително.
– Маргит още ли има паяк в ръката?
– Да, той е дар от Бога.
– Кажи ù, че този божи дар скоро ще се инфектира.
С тези думи Ел Капитан си тръгва, пробивайки си път сред тълпата, а момчето извиква след него:
– Когато дойдат за мен, ще бъда готов? Вътрешно чист. Ами ти? Това е въпросът? Ти ще бъдеш ли готов?
Ел Капитан се добира бързо до палатката. Повдига платнището и го пуска след себе си.
– Стига за днес. Останалите ги отпрати.
Ел Капитан взима торбата с успокоителните.
– Стягаме си багажа. – Забелязва купа безжизнени паяци роботи – някои цели, но повечето на части. Взима един. Усеща, че е тежък и компактен, като граната.
– Събери тези части. Опаковай и тях – казва на войника.
– Но защо, сър? – учудва се войникът.
– Метал и експлозиви – отвръща той. – От тях ще излезе чуден подарък.
Ел Капитан
Свободен
Докато пикапът пърпори бавно нагоре, Ел Капитан превключва на по-ниска предавка. Хелмут си подсвирква зад гърба му.
Войникът, който му асистираше по време на операциите, се вози отзад. Пътуват към наблюдателния пост. Навън се смрачава. Ел Капитан се оглежда за глигани и за онези проклети сови. Не съжалява, задето е светил маслото на толкова много птици – а само, че не стават за ядене. За разлика от глигана. Имаше превъзходно бяло месо, което бе сготвено и изядено.
През прозореца зърва движение, ниско до земята. Може да е глиган с извити бивни. Би било хубаво да се снабди с още глиганско месо. Хелмут се раздвижва на гърба му.
– Забеляза ли нещо? – пита Ел Капитан.
– Забеляза ли нещо – отвръща Хелмут.
Ел Капитан спира колата.
– Какво беше? – Той се навежда, за да погледне през прозореца на мястото до шофьора. Само че Хелмут се обръща на другата страна и надава вик.
Ел Капитан извива глава към отсрещния прозорец и вижда продълговатото лице и мускулестия торс на Хейстингс. Той се дръпва от пикапа, а оръжието му изглежда толкова лъскаво, сякаш е мокро. Ел Капитан поема въздух. Хейстингс!
– Спокойно, Хелмут. Всичко е наред. – После се обръща към войника в задната част на пикапа: – Не излизай, разбра ли? Не мърдай оттук. Сега се връщам.
Ел Капитан стиска дръжката на вратата с надеждата, че Хейстингс не е бил препрограмиран да го убие, след което излиза от колата с вдигнати ръце. Остава на разстояние, в случай че Хейстингс има имплантирана бомба в главата.
– С какво мога да ти помогна? – казва Ел Капитан.
Гърдите на Хейстингс се издигат и спускат тежко и учестено. Той започва да крачи насам-натам пред Ел Капитан. Хелмут се е свил възможно най-ниско, скривайки се зад гърба на брат си.
– Какво искаш? – пита отново Ел Капитан.
Хейстингс се приближава. Накрая се надвесва над Ел Капитан, втренчил поглед в него. Ел Капитан чува щракване. Острието на ножа, монтиран в ботуша на Хейстингс, изскача навън.
– Спокойно – изрича Ел Капитан.
– Спокойно – прошепва Хелмут.
Хейстингс отстъпва назад и забивайки острието в пръстта, започва да пише.
Освободи ме.
Отначало Ел Капитан не казва нищо. Опитва се да осмисли случилото се. Какво точно иска от него Хейстингс? Как може някой да го освободи? Та той принадлежи на Купола. Той е тяхно творение.
Хейстингс се приближава до един камък.
– Почакай – казва Ел Капитан. Дали наистина не може да го освободи? През последните няколко седмици двамата с Хелмут бяха работили като хирурзи. Ако успеят да му поставят упойка и да отстранят имплантираните в него бръмбари, той ще бъде свободен и извънредно полезен. Хейстингс го гледа умоляващо. Ел Капитан познава този поглед – „отърви ме от нещастието ми“. За последен път го бе доловил, когато беше в гората с Преша. Тогава застреля едно момче, хванало се в капан. Само че той не моли да го убие, нали?
Хейстингс изтласква тежкия камък към Ел Капитан, а после се обръща и коленичи. Навежда глава и разтваря широко ръце.
Ел Капитан отваря задната врата на пикапа.
– Подай ми онази раница. – Войникът му дава успокоителните. Ел Капитан се връща при Хейстингс, който продължава да стои на колене.
Докосва масивното рамо на войника и го стисва. Хейстингс се напряга – очаквайки удар в тила? Ел Капитан забелязва пулсиращата югуларна вена, забива иглата под кожата и инжектира упойката в кръвоносната му система, след което изважда иглата. Тогава вижда как Хейстингс се навежда и обхваща тялото си с ръка. Поглежда Ел Капитан с насълзени очи. Отначало изглежда объркан, но после на лицето му се изписва странно облекчение. Усмихва се едва забележимо. Когато лакътят му поддава, се отпуска тежко на земята.
– Както изглежда, Хелмут, имаме още един пациент, този път огромен.
Преша
Сигнус
Преша разказва на Брадуел всичко, което е научила, включително теорията си за смъртта на Лев Новиков и странните символи и фрази, които се повтаряха неведнъж – преплетените змии, бълнуванията на Уилъкс, че е изкован от огъня и пречистен от пламъците, озадачаващата комбинация от цифри, поезията и появата на второто ù име, Бриджит. После двамата си поделят работата. Тя се заема с числата, от които Уилъкс бе обсебен, а Брадуел се съсредоточава върху думите и символите. Използват Финън на смени – който издава доволно бръмчене, когато не бездейства – и се разбират да не се прекъсват, освен ако не е абсолютно наложително.