– Виждаш ли, Хелмут? Това е чужда страна. Допускал ли си някога, че ще видиш друга страна?
– Допускал ли си? – пита Хелмут.
– Не – отвръща Ел Капитан.
Навигационното табло показва топографска карта на района, ала тя е безполезна. Детонациите са променили релефа до неузнаваемост. А Ел Капитан ще трябва скоро да приземи летателния апарат.
– Още колко остава? – обръща се той към Финън.
Лампичките на Финън светват.
– Трийсет и шест километра. Право на изток.
– Добре – отвръща Ел Капитан. – Да се огледаме за някое равно място.
Машината се разтърсва и Ел Капитан полита назад, сякаш Хелмут го е дръпнал рязко.
– Какво, по дяволите, беше това? – възкликва той, усещайки как пулсът му се ускорява.
Финън издава кратко пиукане, несигурен какво се иска от него.
– Трийсет шест километра! – обявява той, сякаш това ще помогне с нещо.
После апаратът продължава да лети гладко и Ел Капитан си отдъхва:
– Добре. Просто малка засечка на системите. Вече всичко е наред.
Ала се оказва, че не е така. Разтърсването се повтаря, този път по-силно. Ел Капитан скача. Задната част на машината увисва надолу, а носът се вирва нагоре. Хелмут се свива зад гърба на брат си.
– Мили боже, намери в раздела за аварийните случаи! Мислиш ли, че проблемът е на задната палуба? – обръща се Ел Капитан към Финън.
– В случай на авария – започва Финън – в случай на авария. При повреда на двигателя, на задната палуба... – Дали не прелиства страниците на ръководството? Всички лампички по корпуса на Финън светят. – Направи проверка на таблото.
Ел Капитан се втренчва в таблото. В една точка на корпуса забелязва примигваща червена светлина, обозначаваща пробойна. Ел Капитан включва помпите в повредения резервоар, изпускайки въздуха със скоростта, с която той се просмуква вътре. Червеният индикатор продължава да примигва, ала пукнатината е малка и не се разширява. Стига да държи повредения резервоар под око, поддържайки баланса на въздуха, машината би трябвало да издържи, докато кацнат.
– Трябва да се приземим.
– Да се приземим! – казва Хелмут.
Скоростта спада отново. Задната палуба се пълни още по-бързо с въздух. Апаратът се носи все по-бавно. Извива се назад.
– Какво става, по дяволите? – надава вик Брадуел.
– Малка пробойна. Пълним се с въздух.
Брадуел изниква пред кабината.
– Малка пробойна ли? Какво означава това?
– Всичко е наред. Върни се на мястото си. И си сложете коланите. – Очевидно той не можеше да използва колан заради Хелмут. При излитането не се бе притеснил, но сега няма нищо против да се пристегне за седалката.
– Имаш нужда от помощ! – възразява Брадуел. – Трябва ти помощник-пилот.
– Финън е тук, ето го и помощник-пилота, от който няма отърваване. – Посочва Хелмут на гърба си.
– Кап – започва Брадуел, – нека ти помогна...
– Не можеш! – отвръща Ел Капитан. – Върни се на мястото си. Това е заповед.
Брадуел се връща в салона. Ел Капитан чува, че двамата с Преша разговарят. Дали Брадуел не подкопава авторитета му?
Няма намерение да приземи машината далече от предвиденото място. Остават не повече от трийсет километра. Ако тръгнат пеша, рискуват да се натъкнат на смъртоносни същества. Трябва да ги закара до крайната цел невредими.
Лъчът на прожектора осветява странни препускащи създания – зверове, групита, пясъчни създания.
Апаратът се килва на една страна. Ел Капитан натиска с все сили лоста за управление на другата страна, опитвайки се да го изправи. Откъм задната палуба се разнася свистене. Навигационното табло отчита появата на нова, по-дълга пукнатина.
– Какво? Но защо? Финън! – кресва Ел Капитан. – Може би съм претоварил помпите и те са отказали!
– Претоварването на помпите може да причини пукнатини, особено ако машината е летяла на голяма надморска височина в продължение на повече от четирийсет часа – обявява Финън.
– Проклятие! Защо не ми каза по-рано?
Финън не отговаря. Светлинките му са приглушени, сякаш се чувства виновен.
– Не ме изоставяй, Финън! Сега имам само теб!
– Имам само теб! – казва Хелмут.
– Хелмут, точно сега не е моментът да ревнуваш! – кресва Ел Капитан през рамо.
Чува се остро пропукване. Нещо се е разцепило. Машината се разтърсва отново, този път по-силно, запращайки Ел Капитан и Хелмут на седалката.
– Кап! – надава вик Преша. – Какво става?
Господи, не бива да се проваля, не и когато Преша е на борда, а животът ù е в неговите ръце.
– Ще се приземим тук. Поемаме твърде много въздух.
Няма друг избор освен да задейства помпите на изправните резервоари с надеждата, че няма да загубят бързо височина, поемайки надолу в спирала. Става и се вглежда в топографската карта и необятната земя под тях.
Отпред се вижда ивица зеленина и свежа горска растителност, но по-нататък релефът изглежда сравнително равен. Не смята, че може да стигне дотам, но от близката страна на гората има ливада. Намират се само на осемнайсет километра от крайната им цел.
– Вятърът идва от северозапад! – обръща се той към Финън. – Как да се приземя?
– Насочи апарата срещу вятъра, преди да докоснеш земята.
– Добре. – Ел Капитан обръща носа срещу вятъра и извива машината косо – право към ливадата. – Поне да имаше диспечерска кула. – Щом прелитат над последния хълм и под тях се ширва равнинната местност, той се подготвя за кацане. Витлата мощно се въртят и държат апарата стабилен.
Ала опашката все още виси надолу. Снишават се прекалено бързо. Ел Капитан намалява тягата на помпите за изправните резервоари. Летателният апарат се спуска рязко надолу.
– Не толкова бързо! Не толкова бързо! – Ел Капитан пуска зъбчатите колела. – По-полека!
– По-полека! – повтаря Хелмут.
Апаратът се снишава бързо. Той включва помпите на изправните резервоари на по-бързи обороти, но носът светкавично се вдига нагоре.
– Дръжте се! – надава вик той. – Готови за кацане!
Хелмут се хваща за раменете на брат си, но Ел Капитан не може за затегне колана си. Без да губи време, той се опитва да смекчи удара от кацането, като включва витлата на максимална мощност, затваря предния резервоар и отваря докрай средния.
– Готови за кацане – шепти Хелмут с пресипнал глас. – Готови за кацане!
Щом докосват земята, Ел Капитан се удря в дроселите. Силният тласък го запраща на пода. Чувства се замаян, едното му око е замъглено от кръв. Средният резервоар продължава да се пълни с въздух, което прави апарата донякъде нестабилен. Вятърът подхваща машината и я преобръща настрана. Предното стъкло се удря в нещо и се пръсва на парчета. „Преобърнахме се“ – мисли си Ел Капитан.
Полита към страничното стъкло на кабината. Опитва се да стане, докато машината е все още в движение.
– Готови за кацане! – пищи Хелмут. – Готови за кацане!
– Всичко е наред, Хелмут! Спокойно, братко! – Пресяга се и изключва лостовете на последната работеща помпа и на витлата. Всички си отдъхват. Корпусът леко се поклаща и таблото угасва.
Примигвайки, за да отстрани кръвта от окото си, Ел Капитан се примъква на лакти към предното стъкло. Отвъд светът е потънал в тъмнина. Тихо е.
– Преша! – извиква той, но гласът му е слаб.
Всичко потъва в мрак.
Преша
Удар в главата
Преша виси почти с главата надолу, прикована към седалката с колана, врязал се дълбоко в едното ù бедро. Гледа към люка. Но единственото, което вижда, са плътните, остри върхове на тревата отвън. Изгубил опора, летателният апарат се бе преобърнал на една страна под въздействието на гравитацията.