Съществуват военни машини, които са по-бързи от мен, но за нещастие в момента не разполагахме с такава на борда. В края на краищата совалката бе предназначена за евакуация на ранени и нейните строго отбранителни системи се ограничаваха до стрелковата куличка за микроси на носа и контейнер с електронни „примамки“ в кърмовия отсек. Така че всичко опираше до нашите собствени възможности.
— Една обезвредена. Останалите от глутницата няма да са далеч. Намали скоростта. Свали ни още надолу и приготви диполните отражатели.
Те дойдоха от запад, плъзгайки се над морската повърхност като охранени цилиндрични паяци, привлечени от ужасната смърт на своя събрат. Усетих, че совалката се накланя напред и в същия миг зад нас се разнесе приглушеният тътен от взрива на диполната бомба. Преброих набързо мините. Седем на брой и се съсредоточаваха към нас. Обикновено бяха по пет в глутница, което означаваше, че са останки от две групи, макар че нямах никакво обяснение за това кой ги е разпръснал тук. Доколкото си спомнях доклада за този район на света, тук преди войната не е имало нищо, освен заблудени рибарски корабчета. Сега всички те лежаха надупчени на морското дъно.
Прицелих се в най-предната мина и я свалих с първия изстрел. В същия миг обаче другите шест изстреляха едновременно към нас своите торпеда.
— Засякоха ни.
— Виждам — отвърна провлачено Шнайдер и совалката се изви рязко, описвайки убягваща маневра. Поръсих морето с цял рояк микроси, програмирани за автоматично търсене на целта.
Според мен „умна“ мина не е най-точното название. В действителност те са доста тъпи. И съвсем оправдано, тъй като са конструирани за строго определена дейност, която не изисква кой знае какви интелектуални способности. Обикновено се прикрепват към морското дъно с помощта на зъбци, осигуряващи по-добра стабилност при изстрелването, и чакат жертвата да мине отгоре. Някои дори се закопават в тинята, за да се скрият от спектроскенерите, или се маскират като останки от корабокрушение. По същество обаче мините си остават статични оръжия. Изстрелят ли се, могат дори да летят, но точността им значително страда от това.
И което е по-важно, мозъчетата им са снабдени с догматичната „или-или“ система за засичане на целта, която маркира всичко под и над водата, преди да се насочи към него. Срещу въздушния трафик тя използва микроси „вода-въздух“, а срещу корабите — торпеда. Последните са в състояние да преминават в ракетен режим, използвайки допълнителни реактивни двигатели, но си остават бавни.
Носейки се ниско над морската повърхност със скорост, граничеща със свободно реене, най-вероятно щяхме да бъдем разпознати като кораб. Торпедата излязоха зад нас, привлечени от примамката, и бяха унищожени от оставените там микроси, още докато се опитваха да превключат на ракетни двигатели. Друг облак микроси, който пратих на запад, свали две, после и трета от мините. При такова темпо…
Повреда.
Повреда.
Повреда.
Аварийният индикатор мигаше в горния десен ъгъл на полезрението ми и под него се нижеше информационна таблица. Спусъковият механизъм отказваше да се подчини на ръцете ми и последните два микроса лежаха неизстреляни в своите установки. „Шибани тилови доставки!“ — ми мина през ума със скоростта на падащ метеор. Блъснах копчето за автовъзстановяване, но рудиментиралият мозък на совалката беше твърде муден, когато се зае с блокиралите вериги. Останалите три мини изстреляха ракети „вода-въздух“ към нас.
— Шшш…
Каквито и други недостатъци да притежаваше, Шнайдер беше отличен пилот. Още преди да произнеса името му, той изправи совалката на опашка. Главата ми се блъсна назад в облегалката и пред очите ми изплува небето, из което се носеха няколко ракети.
— Блокирах.
— Зная — отвърна той със стиснати устни.
— Пусни им отражатели — извиках, опитвайки се да не обръщам внимание на алармите, които проглушаваха ушите ми. Висотомерът за секунди се изкатери над един километър.