— Готово.
Отново познатият тътен на диполната бомба, която — с двесекундно закъснение — бе осеяла небето зад нас с микроскопични електронни примамки. Като ято гладни акули, ракетите се извиха нататък. Оръжейното табло в дясната част на полезрението ми засия в зелено и сякаш за да докаже, че с нея вече всичко е наред, пусковата установка изпълни последната ми команда, изстрелвайки два микроса в пустото небе пред нас. Противонатоварващото поле не бе в състояние да компенсира напълно рязката маневра и аз почувствах завоя в червата си, като сблъсък с леденостудена вода.
За един кратък миг останахме да висим върху крилете на антригравитационното поле, после Шнайдер прекрати изкачването и ние се понесохме право надолу към морето, откъдето вече ни посрещаше втората вълна ракети.
— Отражатели!!!
Метално дрънчене от капаците на бомбомета. Прицелих се в трите мини под нас и изстрелях последните микроси от магазина. Сега можех само да чакам и да се надявам. В същия миг Шнайдер отново включи гравидвигателя и малкият летателен съд се разтресе от единия край до другия. Диполните бомби, които сега падаха по-бързо от совалката, започнаха да се взривяват една след друга под нас. Виртуалният ми хоризонт се обсипа с алените снежинки на електронните отражатели и веднага след това с взривовете на ракетите, които сееха смърт сред тях. Моите микроси бяха далеч под тази буря, изстреляни в краткия период преди да се разпъне завесата на отражателите.
Совалката се спускаше спираловидно надолу, покрай останките от диполни отражатели и унищожени ракети. Броени секунди преди да се ударим в морето, в точно преценения момент, Шнайдер пусна още две диполни бомби. Чух детонацията им миг преди да се скрием под вълните.
— Гмурнахме се — обяви Шнайдер.
На моя екран бледата синева на водата потъмняваше, докато потъвахме към дъното, с носа надолу. Завъртях глава, търсейки мини, но засичах само безвредни корабни останки. Въздъхнах облекчено и се облегнах назад.
— Ама че лудница — произнесох, без да се обръщам към някого.
Докоснахме дъното, изравнихме се, после леко се издигнахме. Около нас бавно се спускаха шрапнелни отломъци от последните две диполни бомби. Разгледах внимателно розовите фрагменти и се усмихнах. Бях заредил лично тези две бомби — за по-малко от час, в нощта, преди да отидем за Вардани, но бях изгубил три дни в обикаляне из опустелите бойни полета и бомбардирани летищни площадки, за да събера необходимите парчета от корпусни обшивки и електронни елементи, с които да ги натъпча.
Смъкнах мераческата маска и потърках уморено очи.
— На какво разстояние сме?
Шнайдер направи справка с екрана.
— На около шест часа при този курс. Мога да стигна два пъти по-бързо, ако включа гравитягата.
— Да, и току-виж ни погне нова глутница. Не преживях последните две минути само за да се обучавам в стрелба по движещи се мишени. Остави гравидвигателя на мира и посвети мислите си на това какво ще правим по-нататък.
— А ти какво ще правиш през това време?
— Ще поправям — отвърнах и станах да видя как е Таня Вардани.
5.
Огънят хвърляше скачащи сенки и превръщаше лицето й в маскировъчна маска от светлина и мрак. Лице, което сигурно е било красиво, преди лагерът да го погълне и да го превърне в астероидна повърхност с кратери и стърчащи скули, хлътнали очи и бузи. Помръкнал поглед, фиксирани неподвижно зеници. Разчорлени коси, които закриват челото като слама. От ъгълчето на устата й висеше незапалената цигара, която й бях дал.
— Няма ли да я изпушиш? — попитах.
Все едно, че разговаряхме чрез лоша сателитна връзка — двесекундно забавяне, преди погледът й да се фокусира върху мен. Гласът й бе приглушен, сякаш ръждясал от продължителен застой.
— Какво?
— Цигарата. „Седморка“, най-добрите, които могат да се намерят по тези места. — Подадох й пакета и тя го завъртя няколко пъти, преди да открие микрозапалителната пластинка. Допря я до върха на цигарата и всмукна, да разпали огънчето. По-голямата част от дима се разсея от лекия вятър, но тя пое останалото и направи кисела гримаса.
— Благодаря — рече тихо, но задържа пакета и взе да го разглежда, сякаш бе някакво животинче. Допуших мълчаливо моята цигара, зареял поглед към дърветата на брега.