Това я накара да се върне към нашия разговор. Погледът й беше измъчен.
— Знаеш ли кога се досетих за всичко това? — продължих, след като дръпнах от цигарата си. — Докато се носех обратно към вратата. Разбираш ли, бях почти убеден, че ще я намеря затворена. В началото не бях сигурен защо, но постепенно всяко късче си застана на мястото. Те бяха преминали през вратата и тя се бе затворила зад тях. Защо се е случило това и най-вече по каква необяснима причина нещастният Дхасанапонгсакул се бе озовал от другата страна на вратата облечен само с фланела? И тогава си спомних за водопада.
Тя премигна.
— Какъв водопад?
— Онзи, във виртуалността. Всяко нормално човешко същество, особено след подобно освобождаващо сексуално преживяване, би изпитало желание да ме бутне в басейна и да се разсмее. Но ти не го стори. Вместо това се разплака. — Разглеждах с жив интерес края на цигарата, сякаш отговорът се криеше там. — Дхасанапонгсакул е бил до теб от тази страна на вратата и ти си го блъснала. А след това си я затворила. Не са необходими два часа за затварянето й, нали, Таня?
— Да — прошепна тя.
— Сигурно си мислела да постъпиш по същия начин и с мен.
— Аз… — поклати глава. — Не зная.
— Как уби двамата от траулера?
— С парализатор. После ги бутнах в мрежите. Удавиха се, преди да се свестят. След това… — покашля се — ги извадих. Мислех да ги заровя някъде. Може би щях да почакам няколко дни, да ги издърпам до вратата и да ги прехвърля от другата страна. Но се изплаших. Непрестанно си мислех, че Уенг и Аирбоу ще открият начин да отворят вратата от онази страна, преди да им е свършил въздухът. Не го вярвах, но… Аз съм археолог. Давам си сметка, че… — млъкна. — Не зная дали можеш да си представиш какво ми беше. Докато седях на палубата и си мислех как се задушават там… как умират. На милиони километри над мен и същевременно вътре в пещерата. Толкова близо. Като нещо огромно, което ме очаква.
Кимнах. Когато бяхме на брега, разказах на Вардани и Вонсава за застиналите марсианци от външната страна на корпуса, на които се бях натъкнал, докато двамата с Карера играехме нашата смъртоносна игра. Но не им казах за последния половин час, който бях прекарал вътре в кораба, за нещата, които бях видял и чул да се прокрадват и носят около мен, докато се препъвах обратно към изхода с реактивната рама на Карера на гръб. Истината е, че се бях уплашил тогава и се стараех да не откъсвам поглед от мъничката черна точка на изхода, да не поглеждам при никакви обстоятелства встрани.
„Тетраметова халюцинация“ — си казах малко по-късно и се надявах, че е било това.
— И защо не взе траулера?
Тя поклати отново глава и загаси цигарата.
— Нали ти казах — уплаших се. Докато изрязвах „колодите“ на двамата — тя потрепери. — Имах чувството, че ме гледат с мъртвешките си очи. Хвърлих ги обратно в мрежата, а „колодите“ им запокитих надалеч в морето. После избягах.
Дори не се опитах да взривя входа на пещерата и да си прикрия следите. Вървях пеша чак до Собървил. Последните няколко километра ме качи един млад мъж. Връщаше се с децата си от разходка. Предполагам, че сега те всички са мъртви.
— Сигурно.
— Но… Собървил не беше достатъчно далече. Побягнах на юг. Бях в околностите на Буткинари, когато Протекторатът заплаши да се намеси във войната. Присъединих се към една колона бежанци, но частите на Картела ни застигнаха и ни натикаха в концентрационен лагер. По онова време ми се стори като справедливо възмездие за стореното.
Тя метна цигарата надалеч.
— Смешно ли ти е?
— Не — допих си кафето. — Но е интересно. Какво всъщност правеше в Буткинари? Защо не отиде право в Индигоград? Нали си кемпистка симпатизантка?
Тя направи кисела физиономия.
— Такеши, едва ли кемпистите щяха да ми се зарадват. Току-що бях изтребила цялата им експедиция. Щеше да е доста трудно за обяснение.
— Кемпистите?
— Ами да. — За миг долових в гласа й леко задоволство. — Откъде иначе екипировка за експедицията? Скафандри, земекопни машини, монитори и инфообработващи системи за вратата. Какво искаш, Такеши? Ние бяхме в навечерието на войната. Откъде да намеря всички тези неща? Кой мислиш, че изтри всякакви сведения за находката от архива в Приземяване?