— Само не ускорявай темпото.
Всъщност не изпитвах никакви затруднения да я следвам, тъй като голяма част от нещата, които чувах, вече ми бяха познати. Но тъй като, докато говореше, Вардани видимо се отпусна, реших, че лекцията ще е не по-малко полезна за нея. На лицето й се появи оживление, а ръцете й жестикулираха развълнувано. За по-малко от минута Таня Вардани бе възвърнала голяма част от предишното си аз.
— Ти спомена Теорията за центъра, но това е една голяма тъпотия, изсмукана от пръстите на Картър и Богданович, които са плагиатствали всичко полезно в работата на Вичински по отношение на марсианската картография. Виждаш ли, има един много интересен факт, свързан с тези карти — на тях липсват каквито и да било големи центрове на цивилизацията. Всяко селище се е поставяло в центъра на своята карта, независимо от размерите и функцията, с която е натоварено. Вичински смята, че в това няма нищо изненадващо, тъй като напълно съвпада с предположенията му за начина, по който са действали умовете им. За всеки марсианец, чертаещ карта, най-важното място на тази карта е била точката, в която той се е намирал в момента на начертаването й. Всичко, което са направили Картър и Богданович, е да приложат същия принцип спрямо техните звездни карти. С други думи, щом всеки марсиански град се е смятал за център на планетната карта, в такъв случай всяка колония се е смятала за център на марсианската хегемония. Ето защо фактът, че Марс е маркиран в най-голям мащаб и точно в средата на всички тези карти, не означава нищо от практическа гледна точка. Марс спокойно може да е наскоро колонизирана далечна планета, а истинският център на марсианската култура да се намира на другия край на вселената. — Тя направи презрителна физиономия. — Теория за центъра.
— Не ми звучиш твърде убедено.
Вардани изпусна облаче дим.
— Защото не съм. Както не е бил и Вичински на времето, но какво от това? Картър и Богданович въобще не са разбрали за какво става дума. След като са приели, че Вичински е прав относно марсианските пространствени възприятия, трябваше да прозрат, че цялата концепция за единна хегемония е извън техните представи.
— Ой-ой.
— Точно така. — Този път усмивката й не бе толкова непринудена. — От това място всичко започва да придобива политически оттенък. Вичински излезе с официално становище пред медиите, според което, в светлината на казаното, няма никаква причина да се мисли, че планетата люлка на марсианската цивилизация би имала по-голямо значение от който и да било друг свят.
— Аха, когато марсианчетата задават въпроси от типа на „Мамо, ние откъде сме дошли?“ и прочее.
— И прочее — да. Можеш да им покажеш на картата — ето откъде идваме, — но тъй като къде сме в момента е далеч по-важно във всекидневието, това ще е всичкото внимание, което ще получи първородният свят.
— А Вичински нито веднъж ли не е помислил, че представите му може да са крайно погрешни, след като се основават на чисто човешки разбирания за света?
Вардани ме стрелна с поглед.
— Ковач, какво знаеш за Гилдията?
Разтворих леко показалец и палец.
— Извинявам се. Само се фуках. Аз съм от Харланов свят. Бях само на десет, когато изправиха на съд Минору и Грецки. Тъкмо ме бяха приели в бандата. Стандартна проява на антисоциално поведение бе да се пишат графити против процеса по стените на сградите.
— Не зная за детството ти, но що се отнася до Вичински, той не бе от хората, които лесно се отказват от идеите си. Обичаше марсианците и им се възхищаваше, признавал го е открито. Ето защо си чул за него само във връзка с шибаната Теория на центъра. Отрязаха му финансирането, не даваха гласност на разработките му и оставиха на Картър и Богданович да въртят колелото. Две курви, готови на всичко срещу дребни подаяния. В същата година Комисията на ООН гласува седемпроцентно увеличение на стратегическия бюджет на Протектората, основавайки се на параноичните фантазии, че някъде сред звездите се спотайва свръхразвита марсианска цивилизация, която дебне да ни нападне.
— Страхотно.
— Да, още повече защото няма никакъв начин да се докаже или отхвърли. Всички звездни карти, които откриваме, потвърждават теорията на Вичински — всяка една поставя себе си в центъра на света, както се поставя Марс, и дори този факт бе напълно достатъчен, за да изплаши още повече ООН и да засили военното присъствие във всички части на Протектората. Никой не искаше да вникне в същината на изследванията на Вичински, никой не желаеше да ги обсъжда, а опитите на други изследователи да използват откритията за свои разработки, различни от официалното становище, в края на краищата срещаха непробиваема преграда.