Тя хвърли фаса в огъня и го загледа как изгаря.
— И с теб ли се случи така?
— Не съвсем.
Имаше осезаемо ударение на последната дума, дори на последната сричка. Чух зад гърба си стъпки — Шнайдер се приближаваше откъм брега, след като престоят му вътре в совалката очевидно бе изчерпал търпението му. Повдигнах рамене.
— Ако искаш, по-късно пак ще си поговорим за това.
— Може би. Защо не ми кажеш каква беше тази фуклярска гравитационна фиеста, която разиграхте днес на идване?
Погледнах към Шнайдер, който приклекна от другата страна на огъня.
— Чу ли? Пътниците се оплакват от неудобства по време на полета.
— Ами да се оплакват — отвърна нехайно Шнайдер. — Писнало ми е от тях. Цял живот все едно и също.
— Ти ли ще й кажеш, или аз?
— Твоя беше идеята. Да имаш „Седморка“?
Вардани вдигна пакета и го метна в скута на Шнайдер. После ме погледна въпросително.
— Е?
— Брегът на Дангрек — подех бавно, — каквато и друга археологична стойност да притежава, е част от Северен край, който на свой ред е определен от Клина на Карера за една от деветте най-важни цели за спечелване на войната. Съдейки по мащабите на органичните поражения, които се нанасят там в момента, кемпистите са на същото мнение.
— Е, и?
— Повече от ясно е. Да се организира археологическа експедиция до район, в който предстои да се сблъскат главните сили на Клина и кемпистите, не съвпада с представите ми за приятно прекарване на времето. Ще трябва по някакъв начин да отклоним боя.
— Да го отклоним?! — Тя очевидно не можеше да повярва на ушите си. Продължих да играя и вдигнах небрежно рамене.
— Да го отклоним, да го отложим. Каквото стане. Въпросът е, че ни трябва помощ. А единственото място, откъдето бихме могли да я получим, са корпорациите. Отиваме в Приземяване и тъй като аз все още съм на активна служба, Шнайдер е кемпистки дезертьор, ти се избягала затворничка, а совалката ни е крадена, налага се да пуснем димна завеса, преди да се появим там. Сателитните изображения от нашето малко сдърпване с „умните“ бомби над морето биха могли да създадат впечатлението, че те са ни видели сметката. Погрижил съм се, ако претърсят морското дъно в района, да се натъкнат на подходящия набор останки, които да потвърдят скорошната ни кончина. Стига, разбира се, никой да не прояви прекомерно старание. Ще ни водят загинали, изпепелени от бомбите, а това напълно съвпада с желанието ми.
— Смяташ ли, че ще мине толкова лесно?
— Ами, ние сме насред бушуваща война. Всеки ден гинат хора и това не учудва никого. — Взех една клечка и започнах да рисувам очертанията на континента върху пясъка. — Е, може и да се запитат какво съм правил тук долу, когато би трябвало да поемам командване на отряд в Северен край, но такива въпроси се решават след края на войната. За момента Клинът разполага с твърде малко сили в региона, а кемпистите ги изтласкват постоянно към планината. На този фланг — посочих с клечката аз — скоро ще бъде разположена президентската гвардия. А тук вероятно кемпистите ще нанесат въздушни удари. Точно сега Карера има по-важни неща, отколкото да се тревожи за моето изчезване.
— И ти наистина вярваш, че Картелът е в състояние да дръпне юздите на едните и на другите, само защото си ги помолил? — Таня Вардани извъртя поглед към Шнайдер. — Ян, и ти ли си на това мнение?
Шнайдер махна с ръка.
— Таня, слушай какво ти говори човекът. Той разбира от тия работи повече от нас.
— Да бе, как не. — Тя отново извъртя настойчив поглед към мен. — Не си мисли, че съм ти благодарна, задето ме измъкна от лагера. Не съм. Вярно, че нямам нищо против да поживея на свобода. Но този ваш план е пълен боклук. Накрая всички ще ни изтрепят — или някой корпоративен самурай в Приземяване, или при кръстосан огън при Дангрек. Никой няма да ни…
— Права си — прекъснах я кротко и тя изведнъж млъкна. — Е, поне до известна степен. Големите корпорации, онези, които членуват в Картела, не биха обърнали никакво внимание на предложението ни. По-скоро ще ни видят сметката, а теб ще подложат на виртуален разпит, докато им изпееш и майчиното си мляко. Сетне ще потулят цялата работа, за да приберат те печалбата.