— Ако я приберат.
— Ще я приберат — уверих я аз. — Те винаги печелят, по един или друг начин. Но този път ние ще сме по-умните. Няма да ходим при големите батковци.
Спрях и разрових огъня с пръчката. С крайчеца на окото забелязах, че Шнайдер ме следи напрегнато. Без Таня Вардани на борда цялата работа щеше да е сапунен мехур и ние го знаехме.
Морето шепнеше на брега и се отдръпваше. Нещо изпука вътре в огъня.
— Е, добре — тя се размърда, като някой, който се нагласява сънено в леглото. — Продължавай. Слушам те.
На лицето на Шнайдер се изписа облекчение. Кимнах.
— Ето какво ще направим. Ще си изберем някой корпоративен оператор, но от по-дребните. И по-гладните. Може да ни отнеме повечко време, но си заслужава. Набележим ли целта, правим им предложение, на което не могат да откажат. Еднократно, за ограничен период, с договорени условия и гарантирано заплащане.
Двамата размениха погледи.
— Може да са дребни и гладни, Ковач, но не забравяй, че става въпрос за играчи от голяма класа. — Тя впи очи в мен.
— Хора с огромни финансови възможности. За които наемните убийства и виртуалните разпити са всекидневие. Как смяташ да ги надхитриш?
— Много просто. Като ги изплаша.
— Като ги изплашиш — повтори тя и изведнъж се разсмя.
— Ковач, ти си им като на длан. Знаят всичко за теб. А ти ще ги плашиш. И с какво? Ще им подхвърлиш някоя обезглавена кукла?
Този път и аз се засмях.
— Нещо подобно.
6.
Двамата с Шнайдер изгубихме целия предобед на следващия ден, за да изтрием информацията в паметта на совалката, а през това време Таня Вардани обикаляше отвън и от време на време подаваше глава през люка, за да си поговори с него. По някое време ги оставих сами и се отдалечих нататък по брега към една щръкнала навътре в морето черна скала. Облегнах се на един по-голям камък и зареях поглед към хоризонта, припомняйки си неволно картини от съня, който ме бе споходил през нощта.
Харланов свят е доста малка за заселване планета, а моретата й се разливат по непредсказуем начин под въздействието на нейните три луни. Санкция IV е далеч по-голяма дори от Латимер и Земята, но няма свои спътници и океаните й са плоски и неподвижни. На фона на спомените ми от Харланов свят това спокойствие ми изглеждаше малко подозрително, сякаш океанът е затаил дъх, подготвяйки в дълбините си някой катаклизъм. В съня, който ме споходи тази нощ, аз стоях на каменист бряг някъде на Санкция IV и наблюдавах спокойната повърхност, когато изведнъж океанът започна да се люлее и надига. Не можех да помръдна от мястото си, сякаш бях пуснал корени, а към мен се носеха грамадни черни вълни, като надути мускули. Но всеки път, щом стигаха бреговата ивица, те изчезваха, сякаш нещо ги засмукваше надолу. Въпреки това не можех да се успокоя, защото знаех без никакво съмнение — нещо чудовищно се приближаваше от вътрешността.
Но се събудих, преди да се покаже на повърхността.
Усетих внезапно болка в мускула на стъпалото и приседнах на пясъка. Останките на съня потънаха някъде в съзнанието ми, търсейки връзка с нещо по-реално.
Може би съзнанието ми беше превъзбудено след сражението с „умните“ мини. Тогава, при подводната детонация, морето също се бе надигнало. Изтегнах се по гръб и направих опит да се отпусна. Сутрешното слънце вече набираше сили и скалите бяха започнали да се напичат. Оставих на мислите ми да се понесат на воля. Времето минаваше незабелязано.
Телефонът ми избръмча едва чуто. Пресегнах се, без да отварям очи, и го включих.
— Готови сме за танци — чух гласа на Шнайдер. — Още ли си на скалите?
Надигнах се неохотно.
— Аха. Обади ли се?
— Всичко е наред. Знаеш ли, кодиращото устройство, дето го открадна — страхотно е. Чува се, сякаш този, с когото разговаряш, е до теб. Очакват ни.
— Слизам веднага.
Все още изпитвах известна тревога. Сънят не си бе отишъл напълно.
„Нещо се мъти“ — помислих.
Прибрах телефона и заслизах надолу.
Археологията е мръсна наука.
Човек си мисли, че след всички тези високотехнологични открития от последните няколко столетия ровичкането из старите гробници ще се е превърнало във фино изкуство. В края на краищата, в наши дни можем да засичаме следи от марсианската цивилизация на междупланетни разстояния. Сателитните спътници и дистанционното сканиране ни позволяват да откриваме заровените им градове под десетки метри твърда скала и на стотици метри дълбочина под водата. Дори имаме машини, които могат да правят предположения за предназначението на останките. След почти половин хилядолетие практика би трябвало да сме станали наистина добри в тази насока.