Но си остава фактът, че колкото и да е съвършена техниката за откриване, натъкнеш ли се на нещо, трябва да го разкопаеш. Корпорациите вложиха огромни пари в опитите на учените да разберат марсианците и тяхната технология, но нивото на разкопките може да се похвали със също толкова финес, колкото посещението на зажаднял екипаж на междузвезден лайнер в някой космодрумен бардак. Корпорациите се интересуват единствено от находките, за тяхно щастие липсват досадни марсианци, които да вдигат олелия за разрушаването на околната среда. Така че, когато работата приключи, никой не си дава труда да почисти.
Ето как се получават местенца като Изкоп 27.
Едва ли това е най-привлекателното име за градче, но поне в него има известна доза точност. Изкоп 27 е възникнал около местата на разкопките, носещи същото название, служил е в продължение на петдесетина години като спалня, столова и място за отдих на археологическата група, а след това е бил изоставен на своето постепенно отмиране. От първоначалния археологически комплекс бе останало само правоъгълно ръждясало скеле, което все още стърчеше към небето, задържано от изпънати железни въжета, и бе първото нещо, което зърнахме, докато се приближавахме от изток. Градчето започваше отвъд отсрещния край на скелето, разпръсквайки се хаотично във всички посоки, подобно на някакви напълно лишени от чувство за естетика бетонни гъби. Сградите рядко надхвърляха пет етажа и много от тях бяха в напреднал стадий на разруха, сякаш изгубили стремежа си да растат поради липсата на обитатели.
Шнайдер описа кръг над скелето, изравни полета и се спусна към гладката площадка между три потъмнели пилона, които вероятно обозначаваха мястото за кацане. Вдигна се облак прах, сред който успях да съзра напукания бетон на площадката. По интеркома някакъв дрезгав и налудничав навигационен радиофар непрестанно настояваше за идентифициране. Шнайдер не му обърна внимание, изключи главния двигател и се отпусна с прозявка в пилотското кресло.
— Краят на пътя, приятели. Всички навън.
Последвахме го назад към главната кабина, където го наблюдавахме мълчаливо, докато си слагаше кобура с един от скорострелните, малокалибрени автомати, които бяхме открили в совалката. Той вдигна глава, улови погледа ми и ми намигна.
— Не каза ли, че хората там са ти приятели? — попита го Таня Вардани с нарастващо безпокойство в гласа.
Шнайдер повдигна рамене.
— Такива са. Но човек винаги трябва да има едно наум.
— Няма що — завъртя глава Таня Вардани и ме погледна. — Ще ми намериш ли нещо не чак толкова допотопно? Нещо, което да мога да повдигна.
Разтворих краищата на куртката си и й показах двата, напъхани в специални кобури, интерфейсни калашника, които бях взел от оръжейните на Клина.
— Бих могъл да ти услужа с един от тези, но са снабдени с личен код.
— Вземи си бластер, Таня — посъветва я Шнайдер, докато си нагласяше кобура. — Така има по-голяма вероятност да уцелиш някого. Куршумите са за жертви с усет за красивото.
Археоложката повдигна вежди. Усмихнах се.
— Той е прав. Ето, това няма нужда да се носи на кръста. Има удобни презрамки. Ще ти покажа как се нагласяват.
Приближих се, за да й помогна да си сложи оръжието, тя се извърна към мен и нещо необяснимо се случи в тясното пространство между нашите тела. Докато намествах кобура под извивката на лявата й гръд, очите й потърсиха моите. Имаха цвета на кехлибар под бързотечащ планински поток.
— Така удобно ли ти е?
— Не особено.
Понечих да вдигна кобура още малко нагоре, но тя ме спря. Пръстите й изглеждаха тънки като на скелет и в същия нездрав, мъртвешки цвят.
— Остави, така е добре.
— Виж, достатъчно е да доближиш ръка и кобурът сам ще напъха оръжието в ръката ти. По същия начин се прибира. Съвсем просто е.
— Ясно.
Размяната на погледи не остана скрита за Шнайдер. Той се покашля шумно и се наведе да отвори люка. Докато го спускаше навън, остави ръката си на дръжката и направи опит да се измъкне с многократно тренирано, професионално нехайство. Ефектът обаче се развали напълно, когато скочи долу и веднага започна да кашля от прахта, която още не се бе слегнала. Едва сдържах усмивката си.