Выбрать главу

Джоко Руспиноджи се появи отново, този път без сако и в компанията на две жени, които изглеждаха, сякаш са пристигнали направо от лъскав, виртуален публичен дом. Загърнатите им в прозрачни материи тела притежаваха ужасно примамливи извивки, имунизирани срещу силите на гравитацията, а лицата им бяха лишени от каквато и да било изразителност. Притиснат между споменатите две сладкарски изделия, осемгодишният Руспиноджи изглеждаше направо нелепо.

— Ивана и Кас — представи ги той, като ги посочи една след друга. — Моите неизменни спътнички. Всяко момче си има нужда от майка, нали така казват? Или две. А сега — той щракна изненадващо силно с пръсти и жените продължиха към бюфета. Джоко се настани до нас. — Да поговорим по работа. Какво по-точно мога да направя за теб и твоя приятел, Ян?

— Няма ли да ядеш? — попитах го аз.

— Ох! — Той се засмя и махна към двете си спътнички. — Те ще похапнат. — Шнайдер го наблюдаваше напрегнато. — А? Аха, това ли било? — Пресегна се, взе един сладкиш от моята чиния и отхапа. — Ето, успокоихте ли се? Сега може ли да поговорим по работа? Слушам те, Ян.

— Джоко, искаме да ти продадем совалката. — Шнайдер налапа лакомо едно пилешко бутче. — На възможно най-ниска цена.

— Наистина ли?

— Да, наречи го тилова резерва. „Вю Морисън ИСН-70“, съвсем запазена, без предишен собственик.

Руспиноджи се усмихна.

— Малко ми е трудно да ти повярвам.

— Провери, ако искаш. — Шнайдер преглътна един голям залък. — Бордовата информация е по-чиста от твоя данъчен архив. Обсег — шест хиляди километра. Универсална конфигурация, става и за космически подорбитални полети, и за подводница. Управлява се като детска играчка.

— Да, беше доста нашумял модел, когато излезе, през седемдесетте. Но както и да е. Предполагам, че тази твоя играчка е въоръжена?

Шнайдер кимна, без да спира да дъвче.

— Микроракетна куличка на носа, плюс системи за отклоняване противниковия огън. Пълен комплект самозащитен софтуер, много добре изработен.

Задавих се с един сладкиш.

Двете кукли се приближиха към Руспиноджи и се нагласиха в декоративна симетрия около него. Откакто влязоха, не бяха произнесли нито една думичка. Жената отляво започна да го храни от чинията си. Той се облегна на нея и ме погледна замислено.

— Е, добре — рече. — Шест милиона.

— ООН-ски? — попита Шнайдер и Руспиноджи се разсмя на глас.

— Архебонове. Шест милиона стаба.

СТАБ — стандартните археологически бонове, се бяха появили в онези времена, когато правителството на Санкция бе току-що основана администрация с големи надежди и малки възможности, и търсеше начин да замени употребата на латимерския франк. Поведението на боновете много напомняше това на пантера, опитваща се да се измъкне от блато със стръмни и хлъзгави брегове. Текущият курс бе двеста и тридесет стаба за един протекторатски (или ООН-ски) долар.

Шнайдер едва сдържаше гнева си.

— Не говориш сериозно, Джоко. Дори шест милиона протекторатски долара са само половината от цената. Това е „Вю Морисън“, бе човече.

— Има ли криокапсула?

— А… ъ… не.

— Тогава за какъв дявол ми е притрябвала? — попита Руспиноджи спокойно. Погледна към куклата отдясно и тя му подаде чаша вино. — Виж, точно в този момент единственото предназначение на всеки космически съд е да те разкара час по-скоро от тук, да преодолее блокадата и да те отведе в безопасност на Латимер. Този „Вю Морисън“ може наистина да притежава обсег от шест хиляди километра и навигационната му система да е доста добра, но двигателите „ИСН-70“ са малко слабички и ще се влачат поне три десетилетия до Латимер. Какво ще правиш през това време, ако не разполагаш с криокапсула? — Той вдигна ръка и пресече възраженията на Шнайдер. — А аз не познавам никого — ама съвсем никого, — който да ми намери криокапсула. Има ги сигурно само Картелът в Приземяване, но от тях не очаквай такъв подарък. Никой няма да се измъкне жив от тази планета, Ян, поне докато не свърши войната. Такава е сделката.

— Винаги можеш да я продадеш на кемпистите — подхвърлих. — На тях всяка машинария им е полезна.

Руспиноджи кимна.

— Да, господин Ковач, и те ще платят, но ще платят в архебонове. Защото само такива имат. Твоите приятели от Клина се погрижиха за това.