Първо видях скутера — стар, допотопен модел, но съдейки по обемистия му силует, снабден с броня. Той изникна зад близкия ъгъл, спусна се на нивото на улицата и се насочи към сградата на импресариото.
— Започва се — промърморих и в същия миг кхумалоският „ръкав“ задейства неврохимичните стимулатори. — Останете тук и двамата.
Изправих се, без да бързам, прекосих улицата с нехаен вид и пъхнати ръце в джобовете. На десетина метра пред мен скутерът се изравни с тротоара и една от страничните му врати се плъзна надолу. Отвътре излязоха петима, облечени в тъмни комбинезони с качулки, и изчезнаха в сградата с показателна пестеливост на движенията. Вратата на скутера се затвори.
Ускорих едва забележимо крачка, изравнявайки се със закъснелите минувачи на отсрещния тротоар, и стиснах предмета, който държах в джоба си.
Предното стъкло на скутера беше почти непрозрачно. Зад него невростимулираното ми зрение различаваше смътните очертания на две фигури на предните седалки и силуета на трета зад тях. Огледах се за миг и пристъпих към предницата на скутера. На по-малко от половин метър от него измъкнах лявата си ръка от джоба. Замахнах рязко и стоварих плоския диск на термитовата бомба върху стъклото, като същевременно отстъпих настрани и се наведох.
Тряс!
Когато боравиш с термитова граната, трябва да очистиш бързо района. Новите модели са конструирани така, че да съсредоточават целия си шрапнелов пълнеж и деветдесет и пет процента от ударната си мощ върху контактната повърхност, но и петте процента, които излизат от другата страна, могат да те направят на кайма, ако им се озовеш на пътя.
Скутерът се разтресе от единия до другия край. Ограничена зад стените на бронирания корпус, експлозията бе редуцирана до приглушен тътнеж. Шмугнах се през входната врата към офиса на импресариото и се затичах нагоре по стълбите.
(На площадката на първия етаж посегнах към интерфейсните автомати, усещайки как имплантираните биопластини в дланите на ръцете ми вече се свиват рефлекторно.)
Бяха оставили един-единствен пост на площадката на третия етаж, очевидно не очакваха заплаха откъм тила. Застрелях го в главата в мига, когато изкатерих последното стъпало — стената зад него се изпъстри с капки тъмна кръв и сивкаво-белезникава тъкан — прекосих площадката преди още тялото му да е рухнало на пода и свих зад ъгъла към офиса на импресариото.
Ехото на първия изстрел, изгарящо, като първо сръбване от чашата уиски…
Кадри като от бавно въртяща се лента…
Импресариото се опитва да се надигне от седалката, където двама от мъжете са го притиснали, с извита назад глава. Ръката му се протяга и разтреперана, сочи към мен.
— Това е то…
Главорезът до вратата започва да извръща глава…
Повалям го с къс откос от три изстрела, от лявата ръка.
Кървави пръски във въздуха — извивам се свръхсветкавично благодарение на стимулаторите, за да ги избегна.
Водачът — отличавам го по нещо неуловимо от другите. Ръст, маниери, поведение. Чувам гласа му:
— Какво, мамка му…
Откос по торса. Гърдите, ръката с оръжието, нея направо я прекъсвам.
Остават още двама, които се опитват да се освободят от боричкащия се импресарио и да извадят оръжия…
Сега вече стрелям едновременно и с двете ръце — глава, тяло, навсякъде.
Калашниците лаят като ядосани кучета.
Потръпващи тела, които падат…
Свърши се.
Тишината се стовари върху малкия офис. Импресариото не смееше да помръдне, притиснат от трупа на един от нападателите. Отнякъде се чуваше тихо, електрическо пращене — клавиатурата беше строшена от заблуден куршум и даваше на късо. Откъм площадката долетяха гласове.
Коленичих до останките от тялото на водача и положих „умните“ автомати на пода. Пресегнах се, измъкнах виброножа от калъфа на гърба ми и задействах мотора. Натиснах със свободната си ръка гръбнака на мъртвия и започнах да режа.
— Ох, какво правиш бе, човек! — импресариото се задави и започна да повръща върху строшената клавиатура. — Мамка му, о, мамка му шибана!
Погледнах го.
— Млъквай, само ми пречиш.
Той наведе глава.
След три-четири неуспешни опита виброножът най-сетне прекъсна гръбначния стълб на няколко прешлена под мястото, където влизаше в основата на черепа. Притиснах с коляно главата към пода и отново се заех с операцията. Ножът прорязваше с еднаква лекота кости и тъкани.