Трийсет минути, припомних си аз.
Време за идентификация и преценка.
Характерът на съвременната война е такъв, че от убитите войници рядко остава кой знае колко материал, което е в състояние да вгорчи живота на военните инспектори. Винаги си заслужава да бъдат „пренахлузени“ някои от по-умелите войници, опитните офицери са постоянен дефицит, докато от мрънкалата никой не се нуждае. Проблемът обаче е как да се идентифицират тези войници достатъчно бързо и как да се отсеят от негодните, които не заслужават „пренахлузване“. Как сред оглушителния хаос на войната да се извърши подобна операция? Слепоочните шифри изгарят заедно с кожата, металните табелки се топят от директен огън. ДНК сканирането е алтернатива, но е твърде сложно осъществимо, особено в полеви условия, а и някои от химическите оръжия могат да опорочат резултатите.
И което е по-лошо, нито едно от тези изследвания не би могло да определи дали убитият е все още психологически годен за „пренахлузване“. Начинът на смъртта — бавно, бързо, сам или с приятели, в агония или в безсъзнание — определя пряко размера на психотравмата, която ще получиш. От своя страна психотравмата въздейства на бойните ти способности. Също както и броят на „пренахлузванията“. Твърде многото нови „ръкави“ могат да породят синдрома на повтарящо се „пренахлузване“, какъвто бях наблюдавал миналата година при един пенсиониран сержант, сапьор от Клина. Бяха го прехвърлили — за девети път от началото на войната — в току-що клониран двайсетгодишен „ръкав“ и той седеше като недоносче в собствените си лайна, пищеше, хлипаше и разглеждаше пръстите си, сякаш са играчки, с които повече не иска да се занимава.
Та думата ми е, че няма никакъв начин да се узнае всичко това само по обгорените останки, с които разполагат фелдшерите. За късмет на инспекторите обаче технологията на коровите „колоди“ създава възможност не само да се идентифицира съдържащата се в нея личност, но и да се извърши преценка на душевното й здраве. Поставена в горната част на гръбначномозъчния канал, в основата на черепа, тази човешка „черна кутия“ е на възможно най-безопасното място. Заобикалящите я кости са сред най-здравите в човешкото тяло и дори ако доброто старо еволюционно инженерство не си е свършило работата, материалите, които се използват при изработването на коровите „колоди“, са сред най-устойчивите, създадени от човечеството. Можеш да издухаш малкия метален цилиндър с каквото ти падне от там, без да му причиниш и най-малка повреда, а ако разполагаш подръка с виртуален генератор, да го включиш и да се свържеш със своя обект.
Насочих се към перфектно изработената дървена врата.
Върху медна табелка от едната й страна бяха изписани с безукорна точност осем цифри и името: „Денг Жао Жун“. Натиснах дръжката. Вратата се отвори безшумно навътре и аз се озовах в малка стая, която блестеше от чистота. Насред помещението имаше дървена маса, от двете й страни бяха поставени столове, обърнати към разпалената камина. В дъното други две врати водеха към кухнята и спалнята.
Той седеше на масата, опрял чело на скръстените си отгоре ръце. Изглежда не чу отварянето на вратата. Устройството трябваше да го изведе на линия няколко секунди преди да ме допусне вътре, тъй че вероятно бе разполагал с десетина виртуални минути, за да преодолее първоначалния шок и да осъзнае къде се намира.
Изкашлях се леко.
— Добър вечер, Денг.
Той вдигна глава и втренчи поглед в мен. Думите потекоха от устата му като водопад.
— Прецакаха ни, човече, направо ни прецакаха. Някой ни чакаше там, кажи на Хенд, че охранителната му система нищо не струва. Те сигурно…
Той млъкна и ококори очи, когато осъзна, че вижда непознат.
— Да.
Денг скочи на крака.
— Кой, по дяволите, си ти?
— Това няма значение. Виж…
Но беше късно. Нахвърли се върху мен, стиснал гневно юмруци. Отстъпих назад.
— Виж, няма никакъв смисъл да…
Той скъси дистанцията и нанесе последователно два удара — с крак на височината на коляното и с ръка — към гръдната ми кост. Отбих ритника, блокирах юмручния удар и го повалих на земята. Опита се да нанесе още един удар с крак, докато падаше, и се наложи да отскоча, за да не получа ритник в лицето. Междувременно Денг се надигна с пъргавината на котка и отново се хвърли към мен.