Выбрать главу

— Как си, Ковач?

Шнайдер.

Премигнах няколко пъти и замижах, сякаш бях гледал твърде дълго към слънцето.

— Ковач? — Този път бе гласът на Таня Вардани. Избърсах уста и се огледах. До мен ППИП бръмчеше едва чуто и броячът бе замръзнал на цифрата 49. Вардани и Шнайдер стояха от двете страни на леглото и ме разглеждаха с комична загриженост. Приличаха ми на актьори в зле скалъпен фарс, на фона на тази порнографски червена окраска на стаята. Усетих, че неволно се подсмихвам, и вдигнах ръка да сваля шапката с електродите.

— Е? — попита Вардани, която първа се бе съвзела от тревогата. — Не ни се хили такъв. Какво научи?

— Достатъчно — отвърнах. — Мисля, че сме готови да правим сделката.

Втора част

Търговски съображения

„Осъществяването на всеки замисъл, политически или друг, има цена, която трябва да бъде платена. Винаги питайте каква е тази цена и кой ще я плаща. В противен случай изпълнителите на плана ще се възползват от мълчанието ви и докато се усетите, вие ще бъдете този, който трябва да заплати цената.“

Квелкрист Фалконър
„Неща, които вече трябваше да зная“, II том

9.

— Дами и господа, моля за вашето внимание.

Аукционерката почука леко с пръст по микрофона и в тясното помещение се разнесе слаб тътнеж, като от назряваща буря. За да е в крак с традицията, тя се бе издокарала във вакуумен скафандър — без ръкавиците и шлема, — но съдейки по начина, по който й стоеше, бе по-скоро дело на моден дизайнер, отколкото на някоя забравена фабрика за скафандри на Марс. Имаше сладникав глас като кафе, подсилено с ром.

— Партида седемдесет и седем. Нова находка, от Долен Дананг. Триметров пилон с лазерно гравирани техноглифи. Първоначална цена двеста хиляди стаба.

— Не ми се вярва. — Матиас Хенд сръбна от чая и хвърли небрежен поглед към мястото, където се въртеше холографско изображение на предмета. — Не днес и не с тази грамадна пукнатина между втори и трети техноглиф.

— Е, човек никога не знае — подхвърлих нехайно. — Тук сигурно е пълно с всякакви идиоти с натъпкани джобове.

— О, има ги. — Той се извъртя леко на стола, сякаш искаше да огледа тълпата от потенциални купувачи, събрани под терасата. — Но аз наистина не вярвам, че този пилон струва повече от сто и двайсет хиляди.

— Щом казвате.

— Казвам го. — Уверена усмивка разкриви правилните, европоидни черти на лицето му. Подобно на повечето корпоративни служители той бе висок и добре сложен. — Но се е случвало и да греша. Рядко. Ах, това май е наше.

Пристигна храната, поднесена от келнер, който бе облечен в по-евтин и опростен вариант на скафандъра на аукционерката. И двамата изчакахме мълчаливо, докато приключи със сервирането, после го изпроводихме със сходна предпазливост.

— Не е ли от вашите хора? — попитах.

— Съмнявам се. — Хенд взе една клечка и разрови съдържанието на чинията си. — Знаете ли, трябваше да си изберете друга кухня. Все пак сме във война, а най-близкият океан е на две хиляди километра от тук. Наистина ли вярвате, че сушито е добра идея?

— Аз съм от Харланов свят. Там това ядем.

И двамата пропуснахме факта, че суши барът бе разположен в центъра на почти пустата тераса, изложен на снайперов обстрел от позиции от всички околни сгради. Тъкмо в една такава позиция се намираше в момента Шнайдер, долепил око до окуляра на лазерна карабина и не свалящ мерника от лицето на Матиас Хенд. Не се съмнявах, че други мъже и жени извършваха същото по отношение на мен.

На холоекрана над главите ни началната цена започна да се изменя в трепкащи, оранжеви цифри, слезе до сто и петдесет и там замръзна. Хенд кимна към екрана.

— Какво ви казвах. — Той започна да се храни. — Е, ще приказваме ли по работа?

— Затова съм тук. — Хвърлих един предмет върху масата. — Това, струва ми се, е ваше.

Металният цилиндър се изтърколи върху повърхността и спря в ръката му. Той го взе с грижливо маникюрираните си пръсти и го погледна с вдигнати вежди.

— Денг?

Кимнах.

— Какво измъкнахте от него?

— Не много. Нямахме време, заради риска от проследяващ сигнал. Той спомена името ви, преди да си даде сметка, че не съм психохирург на „Мандрейк“, но след това гледаше да си държи устата затворена. Костелив орех.