— Това и аз го виждам. — Сега вече Вардани и Шнайдер също гледаха нататък. — Какво става там?
Но някаква част от мен вече се беше гмурнала в паяжината на холокартата и почти бе открила отговора. Беше на върха на езика ми.
Таня Вардани обаче ме изпревари.
— Това е Собървил — рече тя. — Познах ли?
Хенд поне си направи труда да си придаде засрамен вид.
— Познахте, госпожице Вардани. Армейският ИИ изчислява петдесетпроцентова вероятност Собървил да бъде поразен с тактически ядрени средства през следващите две седмици.
Усетих внезапен студен полъх, който се завъртя около мен, Вардани и Шнайдер и накрая увисна във въздуха между нас. Собървил имаше население от сто и двайсет хиляди души.
— Поразен от кого? — попитах.
Хенд сви рамене.
— Ами, това още не се знае. Ако е Картелът, най-вероятно ще използват някое от техните стационарноорбитални оръдия. Сравнително чиста работа, пък и няма да изплашат вашите приятелчета от Клина, в случай че решат да си пробиват с бой пътя насам. Ако го направи Кемп, няма да е толкова чисто, нито толкова фино.
— Тактически ядрен удар — обади се с равен глас Шнайдер.
— Ами да — пак сви рамене Хенд. — Тръгне ли да отстъпва, Кемп едва ли ще иска да остави градчето в ръцете на противника.
— Да, това звучи логично — кимнах аз. — Той постъпи така при Здрач.
— Този нещастен психопат! — рече Шнайдер, който сякаш говореше на небето.
Таня Вардани мълчеше и чоплеше замислено с език предните си зъби.
— И така — Хенд отново прие делови вид. — Госпожице Вардани, мисля, че искахте да ни покажете нещо.
Жената се обърна.
— Трябва да е долу, на брега.
Пътеката, която следвахме, извиваше покрай едно от заливчетата и свършваше до широка, нащърбена скала, която изглеждаше сякаш половината от нея се е откъртила и е рухнала долу върху бледия пясък. Вардани скочи, присвивайки умело крака в коленете, и продължи по пясъка до мястото, където се бяха скупчили най-едрите камъни, а скалата над тях се надвесваше като козирка. Следвах я само на няколко крачки, като оглеждах хоризонта с професионално безпокойство. Точно на това място в скалата се бе образувала ниша, почти с размерите на товарната площадка в орбиталната болница, където бях срещнал Шнайдер. По-голямата част от пода на тази ниша бе покрита с грамадни камъни и стърчащи зъбери.
Събрахме се около неподвижната фигура на Таня Вардани. Тя не откъсваше поглед от каменистата падина като взводен разузнавач, изправил се пред своята цел.
— Това е — рече тя и кимна. — Тук я заровихме.
— Заровихте? — Хенд ни огледа, сякаш очакваше поне ние двамата с Шнайдер да се разсмеем. — И как, по-точно, сте я заровили?
Шнайдер посочи с ръка търколилите се, сивкави канари.
— Отвори си очите бе, човек. Как мислиш, е станало?
— Взривили сте скалата?
— Сондажни заряди. — Шнайдер очевидно се забавляваше.
— На два метра дълбочина и всичко хвръква нагоре. Трябваше да присъствате на представлението.
— Вие… — подхвана Хенд и с мъка си пое дъх. — Сте взривили… такава находка?
— О, за Бога, Хенд! — Вардани го разглеждаше с нескрито раздразнение. — Къде, според теб, намерихме проклетото нещо? Цялата тази скална стена се е срутила върху него преди петдесет хиляди години, а когато го изровихме, то изглеждаше съвършено здраво. Това не са ти грънци — става въпрос за хипертехнология. Направено е да издържи.
— Надявам се, че сте прави — Хенд заобиколи външния край на каменната река и се опита да надникне през една цепнатина. — Защото „Мандрейк“ няма да ви плати двайсет милиона долара за повредена стока.
— Какво е срутило скалата? — попитах, осенен от внезапна идея.
Шнайдер се обърна и ме погледна, като се хилеше.
— Нали ти казах бе, човече. Сондажни…
— Не — гледах не него, а Таня Вардани. — Питам за първия път. Това са едни от най-старите скали на планетата. В Северен край не е имало сериозна геологична активност доста повече от петдесет хиляди години. Океанът също не е обяснение, защото би означавало, че първоначалната марсианска конструкция се е намирала под водата, а това не е в техния стил. Та какво може да се е случило преди петдесет хиляди години?
— Да, Таня — закима ентусиазирано Шнайдер. — Ти също не се сети за това, нали? Обсъждахме какви ли не въпроси…