Хенд посрещна новината спокойно.
— Това е съвсем според очакванията — рече той. — Винаги има брак, от когото и да купуваш. Останалите са на оздравителна сънотерапия. Така поне засега не се налага да ги събуждаме.
Взех разпечатката от масата и я прегледах.
— Опит от работа в радиационни условия? — погледнах Хенд учудено. — Трябва ли да знам нещо по въпроса.
— Стига де, Ковач. Ти вече знаеш.
— Аз… — спомних си сиянието над планината. — Надявах се, че няма да се стигне дотам.
Хенд разглеждаше масата намръщено, сякаш тя имаше нужда от полиране.
— Налага се да разчистим онзи полуостров — обясни той предпазливо. — И това ще стане — до края на седмицата. Кемпистите отстъпват.
Все пак успях да срещна погледа му — над масата.
— Значи всички ние ще умрем.
Той сви рамене.
— Неизбежно е, както и да го погледнеш. Имайки предвид, че ще отидем там малко след взрива. Е, за новото попълнение бихме могли да използваме клонирани тела с повишен лъчев толеранс, а ние да вземаме антирадиационни лекарства, но дори тогава…
— Да, дори тогава ще трябва да разчитаме на нови „ръкави“.
— Именно.
— И какви са тези „ръкави“ с повишен лъчев толеранс?
Поредното свиване на рамене.
— Не зная, но мога да разговарям с биониците. Маорска изработка най-вероятно. Защо, искаш ли и ти?
Усетих, че кхумалоските биопластини се пробуждат в дланите ми, сякаш ядосани от предложението, и поклатих глава.
— Благодаря, ще се задоволя с това, което имам.
— Не ми ли вярваш?
— Като стана дума за това — не. Но въпросът е в друго. — Посочих с пръст гърдите си. — Това ми е наследство от Клина. Кхумалоски биосистеми. Никой не изработва по-добри бойни „ръкави“.
— Радиационна защита?
— Ще изкарам достатъчно, за да си свършим работата. Кажи ми нещо, Хенд. Какво предлагаш на новото попълнение? Освен „ръкава“, който евентуално би издържал на радиация? Какво ще получат, когато приключим?
Той се намръщи, сякаш въпросът го дразнеше.
— Ами… работа.
— Те вече имаха. И виж докъде ги докара.
— Работа в Приземяване — поправи се той. — Договор за охранителна дейност на територията на „Мандрейк“, гарантиран за период от пет години, или докато свърши войната. Това успокоява ли твоите квелистко-анархистки скрупули?
Повдигнах вежди.
— Това са две съвсем противоположни философии, Хенд. Не бива да ги смесваш с лека ръка. Но щом питаш, предполагам, че ще се чувстват по-добре, отколкото да са мъртви. Цената си заслужава.
— Е, значи се разбрахме. Сега вече и аз съм спокоен.
— Хубаво, да се захващаме за работа — хвърлих списъка на бюрото. — Колко още ще ги държите на сънотерапия?
Според психохирурзите, ние проявяваме истинската си същност далеч повече по време на сън, отколкото при всяка друга ситуация, включително миговете на оргазъм и последните секунди от живота. Може би заради това повечето от нещата, които правим наяве, нямат никакво разумно обяснение.
След като зададохме необходимите параметри, компютърът прегледа останалите седем килограма от функциониращи човешки души, държани в съностаза, и ни подаде общо триста осемдесет и седем възможности, като двеста и осемнайсет от тях бяха с висока степен на съвпадане с търсените параметри.
— Време е да ги будим — рече Хенд, докато тракаше по клавиатурата и се прозяваше уморено.
— Трябва ли да разговаряме с всеки един от тях?
Хенд поклати глава.
— Не е наложително. В компютъра е въведена моя виртуална версия, към която се включени няколко психохирургични диагностициращи програми. Ще я пратя да ни подбере най-добрата дузина и половина. Стига да ми се довериш, разбира се.
Аз също не можах да сдържа прозявката си.
— Вярвам ти. Действай. Искаш ли да излезем на въздух и да пийнем по едно кафе?
Отправихме се към терасата на покрива.
Навън денят бавно гаснеше в индиговата мараня на хоризонта. На изток звездите вече бяха изгрели и пълзяха нагоре по стъмващото се небе на Санкция IV. Транспарантите на покрива бяха свалени и от север подухваше приятен вечерен ветрец.
Огледах се. Терасата бе запълнена от служители на корпорацията. Повечето се бяха разделили на малки групички около масите и покрай бара и разговаряха с тихи, уверени гласове. Никой не ни обръщаше внимание. Чуваха се откъслечни фрази на английски, френски и тайландски. Смесицата от езици ми напомни нещо.