— Хенд, кажи ми… — пъхнах една цигара между зъбите си и я запалих. — Каква беше тази история днес на пазара? Този език, на който разговаряхте тримата, и знаците, които си разменяхте?
Хенд остави чашата с кафе и ме погледна.
— Не се ли досещаш?
— Вуду?
— Може и така да го наречеш. — Съдейки по смръщената му физиономия, той не би го нарекъл така и след милион години. — Макар че никой не е прибягвал до този термин от няколко века. Всъщност в началото се е използвало съвсем друго название. Но, като повечето хора, ти обичаш да опростяваш нещата.
— Че религията не е ли за това? Да опростява нещата.
— Ако беше така, повечето хора щяха да са тъпаци, не мислиш ли?
— Ами те не са ли такива?
— Е, може и да си прав. — Хенд отпи от кафето. — Ти смяташ, че няма Бог, нали? Нито някаква висша сила. На Харланов свят повечето май сте шинтоисти? Или някаква християнска секта бяхте?
— Не принадлежа към нито една от двете.
— Значи нямаш никаква утеха срещу падането на нощта? Нямаш си съюзник за мига, когато безмерната тежест на сътворението ще се стовари върху крехкия ти гръбнак като каменна колона, висока хиляда стъпки?
— Хенд, аз бях на Иненин — изгасих цигарата и го дарих с една от редките си усмивки. — На Иненин, където същата тази твоя колона на сътворението караше ранените войници да крещят и да проклинат всякакви висши и нисши сили. Доколкото си спомням, нито една от тях не дръзна да се появи от небето. Не ми трябват на мен такива съюзници.
— Не е наша работа да се разпореждаме с Божията воля.
— Сигурно е така. Разкажи ми за Семетайр. Това бомбе и фракът. Каква роля играе?
— Каква ли? — Хенд се засмя. — Преструва се на Геде, господаря на мъртвите…
— Колко духовито.
— Опитва се да въздейства върху умовете и съзнанията на по-лабилните сред неговите конкуренти. Той е познавач на материята и не без влияние в духовното царство, макар и недостатъчно, за да призове точно този персонаж. Аз имам далеч по-големи… — Хенд млъкна и ме погледна, но сетне се засмя, — да речем, пълномощия. Постарах се да му го докажа. Нещо като връчване на акредитивни писма, с което всъщност го поставих на мястото му.
— Любопитно защо този Геде не се появи, за да свърши същото?
Хенд въздъхна.
— Не е изключено Геде — също като теб — да намира ситуацията за смешна. Премъдрите обичат да се забавляват.
— Брей, така ли? — наклоних се напред и потърсих в лицето му поне някаква следа от ирония. — Ти наистина ли вярваш в тия тъпащини? Имам предвид — сериозно?
Хенд ме разглежда в продължение на няколко секунди, след това се облегна назад и посочи небосклона.
— Погледни нагоре, Ковач. Седим тук и си пием кафето, но сме толкова далеч от Земята, че ще ти е нужен телескоп, за да различиш там горе Слънцето. Донесени сме тук от вятър, духащ през пространства, които не можем нито да видим, нито да докоснем. Били сме съхранени като сънища в мозъка на машина, която мисли толкова по-съвършено от нас, че преспокойно можем да я обявим за божество. Били сме възкресени в тела, които никога преди това не са ни принадлежали, отгледани в тайна градина, а не в женска утроба. Такива са фактите на нашето съществуване, Ковач. Нима са различни или по-малко мистични от вярата, че съществува отвъден свят, където мъртъвците живеят в компанията на същества, толкова по-могъщи и извисени, че трябва да ги наричаме богове?
Отместих поглед, смутен от разпалеността в гласа на Хенд. Религията е странно нещо и често има непредсказуем ефект върху хората. Изгасих поредната цигара и заговорих, стараейки се да подбирам внимателно думите си.
— Добре, щом питаш — разликата е, че тези факти от нашето съществуване не са били измислени от болните мозъци на невежи свещеници векове преди първият човек да се издигне над земната повърхност или да построи нещо, наподобяващо машина. Бих казал, че опирайки се на тях, се чувствам далеч по-пригоден за среща с реалността, отколкото би ме подготвило твоето царство на душите.
Хенд се разсмя, очевидно не ми се беше обидил. Дори изглежда се забавляваше.
— Това е ограничен светоглед, Ковач. Вярно е, че повечето църкви бележат възникването си в прединдустриалната ера, но вярата е метафора и никой не знае как информацията, криеща се в тази метафора, е стигнала до нас, нито откъде се е взела. Ние крачим сред руините на цивилизация, която вероятно е притежавала богоподобни сили хилядолетия преди нашите предци да тръгнат на два крака. Твоят роден свят, Ковач, е обкръжен от ангели с огнени мечове…