Оттогава бе понапълнял, изглеждаше здрав и ходеше на сбирки на „Анонимните алкохолици“ всеки ден, понякога дори по три пъти. Сега вече проблемът му с алкохола не бе толкова мъчителен, колкото преди, но Евърет продължаваше да посещава сбирките с мисълта, че дори и невинаги да помагат на него, присъствието му там може да помогне на някой друг. Имаше настойник, самият той беше такъв и не бе близвал алкохол повече от година.
Пъхна медала по случай една година трезвеност в джоба си, обу късметлийските си ботуши и забрави да среши косата си. Заключи стаята и излезе от хотела в три часа и шест минути, преметнал калъфката на фотоапарата през рамо. Усмихваше се – беше в добро настроение, тъй като се чувстваше далеч по-добре, отколкото само преди половин час. Дните му невинаги бяха лесни, но определено бяха далеч по-поносими, отколкото преди година. Припомни си какво бе чул веднъж в „АА“: „Все още имам лоши дни, но преди имах лоши години.“ Животът му се стори много привлекателен, докато излизаше от хотела, завиваше наляво по „Калифорния стрийт“ и изминаваше спускащата се по хълма пресечка, която го делеше от църквата „Старата Света Богородица“. С нетърпение очакваше сбирката – днес настроението му бе тъкмо като за нея. Бръкна в джоба си и докосна медала за едногодишна трезвеност. Правеше го често, за да си напомни колко далеч е стигнал през последната година.
— Точно така… – прошепна той сам на себе си, докато влизаше в жилището на пастора да потърси групата.
Часът бе шест и осем. И както винаги той знаеше, че ще сподели всичко с участниците в тази среща.
Точно в мига, в който Евърет влезе в „Старата Света Богородица“, Сара изскочи от колата си и се втурна към хотела. Разполагаше с четиридесет и пет минути, за да се облече, и още пет, за да стигне от стаята си до балната зала. Маникюрът й бе направен току-що, въпреки че развали два нокътя, като бръкна в чантата си за бакшиша, преди да са изсъхнали докрай. Все пак реши, че изглеждат добре, а освен това остана много доволна от прическата си. Пластмасовите й чехли издаваха приглушен скърцащ шум, докато прекосяваше на бегом фоайето. Портиерът й се усмихна, докато профучаваше покрай него, и се провикна:
— Желая ви много късмет довечера!
— Благодаря – отвърна Сара, помаха му и извади ключа си за асансьора, за да стигне до клубния етаж.
Три минути по-късно вече беше в стаята си. Пусна водата във ваната и извади роклята си от найлоновата опаковка с цип, в която я бе получила. Дрехата бе в блестящобяло и сребристо и щеше идеално да подчертава фигурата й. Бе донесла и сребристи сандали с висок ток на Маноло Бланик. Щеше да е същински ад да върви с тях, но затова пък страхотно отиваха на роклята.
Само след пет минути вече бе излязла от ваната, седеше пред огледалото и се гримираше. В седем без двадесет тъкмо закопчаваше диамантените си обеци, когато влезе Сет. Беше четвъртък вечер и съпругът й я бе умолявал да организира бала през уикенда, за да не трябва да става рано другата сутрин, но това бе единствената дата, която устройваше и хотела, и Мелани, затова Сара бе продължила с първоначалния план.
Сет изглеждаше уморен и напрегнат както винаги, когато се връщаше от офиса си. Работата му бе тежка и му се налагаше да жонглира с много топки едновременно. Човек не постигаше успех като неговия, ако си почива и се отпуска, когато пожелае. Сара обаче забеляза, че тази вечер съпругът й изглежда особено притеснен. Той седна на ръба на ваната, прокара ръка през косата си и се наведе да целуне жена си.
— Изглеждаш съсипан – каза тя съчувствено.
Двамата бяха страхотен екип – разбираха се идеално още от деня, в който се запознаха в бизнес училището. Имаха щастлив брак, харесваха живота си и обожаваха децата си. През последните няколко години Сет й бе осигурил невероятен живот. Сара обичаше всяка подробност от ежедневието си и най-важното, обичаше всичко у Сет.
— Наистина съм съсипан – призна той. – Как върви подготовката за довечера?
Сет обичаше да слуша разказа й за нещата, с които се занимаваше. Беше нейният най-твърд поддръжник и най-пламенен почитател. Понякога си казваше, че решението й да остане у дома с децата е прахосване на страхотен, създаден за бизнес ум, както и на магистърската й степен, но всъщност се радваше, че жена му е толкова отдадена на децата им и на самия него.
— Фантастично! – усмихна се широко Сара и вдигна презрамката на ефирното, почти невидимо бельо от бяла дантела, което нямаше да личи под роклята й. Притежаваше фигура, създадена точно за такова бельо, и само жестът, с който оправи презрамката, го възбуди. Той не можа да устои, посегна и я погали по бедрото.