— О, не, скъпи, изобщо не започвай – предупреди го Сара и се засмя, – защото ще закъснея. Ти няма нужда да бързаш да слизаш. Почини си, ако искаш. Няма да е зле само да дойдеш навреме за вечерята. Седем и половина, ако успееш.
Той си погледна часовника и кимна. Сега бе седем без десет. Сара разполагаше с пет минути, за да се облече.
— След половин час съм долу. Трябва да се обадя на няколко места.
Всяка вечер му се налагаше да провежда делови разговори и днешният ден не правеше изключение. Сара го разбираше и не му се сърдеше. Управлението на хедж фонда изискваше постоянното внимание на Сет ден и нощ. Напомняше й за дните й на „Уол стрийт“, когато бяха заети с първично публично предлагане. Сега животът на Сет изцяло се въртеше около такива задачи и точно това бе причината да е толкова преуспял и двамата да се наслаждават на вълшебен, осигурен живот. Повечето от хората, които можеха да се похвалят с богатство и начин на живот като техния, бяха два пъти по-възрастни от тях. Сара изпитваше благодарност за лукса и удобствата и не ги приемаше като даденост, а като трудно спечелена награда.
Тя се обърна, за да може Сет да вдигне ципа на роклята й. Изглеждаше невероятно в нея и Сет й се усмихна грейнал.
— Ау! Бомба си, скъпа.
— Благодаря – усмихна му се Сара и двамата се целунаха.
Тя постави няколко дреболии в малка сребърна чантичка, нахлузи секси сандалите, които вървяха с тоалета, и излезе от стаята, като махна на Сет, който вече бе взел мобилния си телефон и говореше с най-добрия си приятел в Ню Йорк – правеха някаква уговорка за следващия ден. Сара не се заслуша. Остави до него малка бутилка скоч и чаша с лед и когато вратата на апартамента се затваряше зад нея, той вече с благодарност си наливаше питие.
Сара се качи в асансьора и слезе пред балната зала, три етажа под фоайето. Всичко беше идеално. Вазите бяха пълни с млечнобели рози. На дълги маси седяха красиви млади жени с вечерни рокли в цветове на скъпоценни камъни, готови да връчат на гостите картички с номерата на масите и да ги отметнат в списъка на присъстващите. Из залата се разхождаха модели в дълги черни рокли с невероятни бижута от „Тифани“. За щастие все още не беше дошъл почти никой. Сара проверяваше за последен път дали всичко е наред, когато в залата влезе висок мъж с разрошена коса и калъфка с фотоапарат, преметната през рамото му. Той й се усмихна, възхитен от фигурата й, и каза, че е от списание „Скууп“. Сара се зарадва – колкото повече медии отразяха събитието, толкова повече гости щяха да имат следващата година, звездите щяха да се съгласят с по-голяма готовност да пеят, без да получат нищо, и печалбата щеше да нарасне. Интересът на медиите бе от огромно значение за тях.
— Аз съм Евърет Карсън – представи се той и закачи на джоба на смокинга си журналистическата си карта. Изглеждаше спокоен и очевидно се чувстваше изцяло в свои води.
— Аз съм Сара Слоун, председателят на благотворителния комитет. Искате ли нещо за пиене? – попита тя и той поклати глава с широка усмивка.
Сега винаги му правеше впечатление, че това е първото, което хората казват, когато приветстват някого с „добре дошъл“, веднага след като се представят. „Искате ли нещо за пиене?“ Понякога го изричаха веднага след „Здравейте“.
— Не, благодаря, всичко е наред. Има ли някоя по-специална личност, на която бихте желали да обърна особено внимание в материала си? Местните знаменитости, интересните обществени фигури в този град?
Тя отвърна, че ще дойдат семейство Гети, както и Шон и Робин Райт Пен, Робин Уилямс и няколко души от Сан Франциско, които Евърет не познаваше, но Сара обеща, че ще му ги покаже, когато дойдат, а после се върна до големите маси и застана там, близо до работните маси на комитета, готова да започне да поздравява гостите веднага щом слязат от асансьора. Евърет Карсън се захвана да снима манекенките. Две от тях изглеждаха интригуващо, с високи, пищни силиконови гърди и привличащи вниманието цепки на бюста, над които бяха окачили диамантени огърлици. Останалите бяха прекалено слаби за неговия вкус. Той отново се запъти към вратата и направи снимка на Сара, преди гостите да са дошли и да са я ангажирали изцяло. Тя бе красива млада жена, с тази вдигната коса с искрящи звездички и тези огромни зелени очи, които му се усмихнаха.
— Благодаря – каза учтиво тя и той й се усмихна топло на свой ред.