Тя се зачуди защо не си е сресал косата. Може би беше забравил, а може би просто стилът му бе такъв. Забеляза износените черни каубойски ботуши. О, той определено притежаваше индивидуалност и Сара бе сигурна, че може да й разкаже не една интересна случка от живота си. Само че никога нямаше да я чуе. Той бе просто журналист от списание „Скууп“, който бе дошъл от Ел Ей само за събитието тази вечер.
— Пожелавам ви късмет с бала – рече той и се отдалечи в мига, когато се отвориха вратите на асансьорите и от тях се изсипаха тридесетина души наведнъж.
За Сара вечерта на „Бала на най-малките ангелчета“ вече бе започнала.
Оказа се, че на хората им е необходимо повече време да влязат в балната зала и да заемат местата си, отколкото бе очаквала Сара. Изоставаха от програмата. Ролята на конферансие изпълняваше известен холивудски актьор, който години наред бе водил вечерно шоу по телевизията и току-що се бе оттеглил. Сара реши, че е страхотен. Подканваше всички да заемат местата си, докато представяше знаменитостите, които бяха долетели от Ел Ей специално за събитието, както и, разбира се, кмета на Сан Франциско и местните звезди. Вечерта се развиваше точно според плана.
Сара бе обещала да съкрати до минимум речите и благодарностите. След стегната реч от ръководителя на родилното отделение пуснаха кратък филм за чудесата, които правеха лекарите там, а после Сара разказа за това, което самата тя бе преживяла с Моли. След това пристъпиха направо към търга, който започна повече от успешно. Една диамантена огърлица от „Тифани“ бе продадена за сто хиляди долара. Възможностите за среща със знаменитости бяха откупени за смайващи суми. Един сладък йоркширски териер, още кутре, смени собственика си срещу десет хиляди долара, а рейндж роувърът донесе на родилното отделение сто и десет хиляди. Сет наддаваше почти до края и бе последният, който свали номера си и се отказа. Сара му прошепна, че всичко е наред и е напълно доволна от колата, която кара в момента. Той й се усмихна, но изглеждаше разсеян. Тя отново забеляза колко разтревожен изглежда и реши, че сигурно е прекарал тежък ден в офиса.
С напредването на вечерта на няколко пъти хвърли поглед към Евърет Карсън. Беше му дала номерата на масите, където седяха най-видните гости. Имаше представители на „Дабъл-Ю“, на „Таун енд Кънтри“, „Ентъртейнмънт Уийкли“ и „Ентъртейнмънт Тънайт“. Имаше и телевизионни камери, които очакваха появата на Мелани! Вечерта обещаваше да се превърне в огромен успех. Търгът им донесе печалба от над четиристотин хиляди долара благодарение на един много агресивен участник. Парите, получени за две много скъпи картини от една от местните галерии, съставляваха значителна част от приходите, както и няколко скъпи пътувания с яхта и други екскурзии. Като се добавеше цената на билетите, се получаваше сума, която надхвърляше всички очаквания, а освен това дни наред след подобни събития пристигаха чекове с дарения.
Сара обиколи масата, за да благодари на хората, че са дошли, и да поздрави приятелите си. В задната част на залата имаше няколко маси, които бяха отделени за представителите на различни благотворителни организации, местния „Червен кръст“ и една фондация, посветена на предотвратяването на самоубийството. Имаше и една маса, на която седяха само свещеници и монахини – тя бе ангажирана от „Католическо милосърдие“, организация, която бе свързана с болницата, където се намираше родилното отделение. Сара видя свещениците с техните римски якички, а също и няколко жени, които седяха до тях, облечени в прости скромни тъмносини или черни костюми. Само една монахиня носеше расо – дребничка, прилична на фея жена с червени коси и яркосини очи. Сара я бе познала още с влизането й. Казваше се сестра Мария Магдалина Кент и представляваше Майка Тереза на Сан Франциско. Беше добре позната в обществените кръгове заради работата си с бездомниците по улиците, а твърдата й позиция срещу градската управа, задето не прави повече за тези клетници, бе предмет на чести дискусии. Сара много би се радвала да поговори с нея, но бе прекалено ангажирана с хилядите подробности, за които трябваше да внимава, за да може балът да протече успешно, затова мина покрай масата, като се позабави само да кимне и да се усмихне на свещениците и монахините, които очевидно се наслаждаваха на вечерта. Те разговаряха, смееха се, отпиваха вино и Сара остана доволна, като видя, че очевидно прекарват чудесно.
— Не мислех, че ще те видя тук тази вечер, Маги – отбеляза свещеникът, който ръководеше безплатната кухня, предлагана от Сан Франциско за бедните, и се ухили.