Познаваше добре жената, на която говореше. Сестра Мария Магдалина може и да бе същинска лъвица на улицата, когато трябваше да защитава хората, за които искрено се вълнуваше, но на вечерни излизания и обществени събития се държеше по-скоро като плаха мишка. Той не си спомняше някога досега да я е виждал на събиране с благотворителна цел. Една от другите монахини, облечена в елегантен син костюм със златен кръст на ревера и къса, добре подстригана коса, ръководеше училището за медицински сестри в университета „Свети Франциск“. Останалите изглеждаха почти модерни и светски жени, както седяха на масата и се наслаждаваха на изисканото меню. За разлика от тях, през по-голямата част от вечерта сестра Мария Магдалина или Маги, както я наричаха приятелите й, се чувстваше видимо неудобно. Очевидно се притесняваше, че е тук, особено като се има предвид, че шапчицата й се бе свлякла по яркочервената й коса и сега бе накривена. Маги приличаше не на монахиня, а по-скоро на фея, преоблечена като монахиня.
— За малко да не дойда – каза тя приглушено на отец О’Кейси. – Не ме питайте защо, но този билет всъщност ми го подариха. Една социална работничка, с която работя. Трябвало да отиде на молитва тази вечер. Казах й да даде билета на някой друг, но не исках да изглеждам неблагодарна.
В действителност Маги се извиняваше, че е дошла, защото смяташе, че мястото й не е на този бал, а навън, на улицата. Подобни събирания определено не бяха за нея.
— Дай си малко почивка, Маги. Не познавам друг човек, който да работи повече от теб – рече щедро отец О’Кейси. Познаваше сестра Мария Магдалина от години и й се възхищаваше заради стигащите й до радикалност разбирания за добротата и милосърдието, както и заради усилената й работа да подобри положението в тази област. – Но съм изненадан, че те виждам в расо – подсмихна се той сам на себе си, докато й наливаше чаша вино, което тя не докосна; още отпреди да постъпи в манастира, когато бе на двадесет и една години, нито пиеше, нито пушеше.
В отговор тя се засмя.
— Това е единствената рокля в гардероба ми. Всеки ден работя по дънки и пуловер. За работа като моята не ми трябват елегантни дрехи. – Тя хвърли поглед към другите три монахини, които, като се изключат златните кръстчета на реверите им, приличаха повече на неработещи съпруги или на университетски преподавателки, отколкото на това, което бяха всъщност.
— Отразява ти се добре да излизаш от време на време – рече свещеникът.
Двамата заговориха за политиката на църквата, за противоречивото становище, което архиепископът бе изказал неотдавна във връзка с ръкополагането на свещеници, и за последното решение на Рим. Маги проявяваше особен интерес към един наскоро внесен пред управата на Сан Франциско законопроект, който щеше да засегне хората, с които тя работеше на улицата. Смяташе, че законът е несправедлив, нечестен и ще нарани нейните хора. Тя беше много интелигентна и след няколко минути двама от другите свещеници и една от монахините също се включиха в дискусията. Интересуваха се от мнението на Маги, защото тя бе по-запозната с проблема от тях самите.
— Маги, прекалено се вживяваш – рече сестра Доминика, която оглавяваше училището за медицински сестри. – Не можем да решим всички проблеми на света едновременно.
— Опитвам се да ги реша един по един – отвърна смирено сестра Мария Магдалина. Двете жени имаха допирни точки, тъй като сестра Маги бе завършила училище за медицински сестри точно преди да постъпи в манастира. Намираше, че уменията й са полезни за тези, на които се опитваше да помогне. И докато групичката продължаваше разпалената си дискусия, светлините в залата угаснаха. Търгът бе приключил, десертът бе сервиран и Мелани Фрий всеки момент щеше да се качи на сцената. Конферансието току-що бе обявило излизането й и в залата бавно се възцари тишина, а атмосферата оживя в очакване.
— Коя е тя? – прошепна сестра Мария Магдалина и сътрапезниците й се усмихнаха.
— Най-нашумялата млада певица в света. Съвсем скоро спечели „Грами“ – прошепна отец Джо и сестра Маги кимна.
Такива събития определено не бяха за нея. Беше уморена и докато музиката започваше да свири, тя си помисли, че иска вечерта най-после да свърши.
Групата подхвана първата песен на Мелани, а после, сред експлозия от звуци, светлина и дъга от цветове, младата певица се появи на сцената. Носеше се напред-назад като изтъкано от прелест бездомно дете и пееше встъпителната си песен.
Сестра Мария Магдалина я наблюдаваше омагьосана, както и всички останали в залата. Бяха хипнотизирани от красотата й и от зашеметяващата сила на гласа й. В залата не се чуваше нито един звук, освен песента.