Сет ги наблюдаваше как излизат през вратата към паркинга. Децата му помахаха, а Сара се обърна веднъж, за да му се усмихне, и го изгледа продължително. Той им махаше, докато колата се отдалечаваше, и бавно се върна в килията си. Мислеше за тях — семейството, което бе пожертвал и в крайна сметка бе отблъснал от себе си.
Докато вземаше един завой и затворът изчезваше зад гърба й, Сара погледна към децата, усмихна се сама на себе си и осъзна, че най-после се е случило. Не знаеше как или кога, но го бе постигнала – това, за което Маги говореше толкова често и което постоянно се изплъзваше на Сара. Но ето че го бе намерила или то я бе намерило. Чувстваше се толкова свободна и лека, та й се струваше, че ще полети. Бе простила на Сет и бе постигнала състоянието, което някога дори не можеше да си представи. Този миг на кристално, чисто съвършенство щеше завинаги да остане в паметта й – небесна милост!
Danielle Steel – Amazing grace (2007)
Даниел Стийл – Сърца без подслон
Американска, първо издание
Превод: Мариана Христова (2009)
Редактор: Шели Барух
Корица: „Megachrom“ (2009)
Комп. обработка: Десислава Петкова
Издател: ИК „БАРД“ (2009)
ISBN 978-954-655-017-0
Сканиране: Таралежче
Разпознаване, корекция и форматиране: MiroD54