— Ау! – възкликна Сет, докато я наблюдаваше от предния ред, и потупа ръката на жена си. Сара бе свършила страхотна работа. По-рано Сет бе разсеян и обезпокоен, но сега отново бе любящ и внимателен с нея. – Дявол да го вземе! Страхотна е! – добави той, а Сара забеляза Евърет Карсън, който стоеше приведен пред сцената и снимаше Мелани по време на изпълнението й.
Тя бе невероятно красива в ефирния си, почти невидим сценичен костюм. Роклята, която носеше, бе от материя, която изглеждаше нереална – просто блясък върху кожата на Мелани. Преди певицата да излезе на сцената, Сара се бе отбила да я види. Майката раздаваше заповеди наляво и надясно, а Джейк изглеждаше направо смазан и пиеше чист джин.
Песните на Мелани хипнотизираха слушателите. За последното изпълнение момичето седна на ръба на сцената и се пресегна към тях. Пееше за тях, завладяваше сърцата им. Всички мъже в залата бяха влюбени в нея и всяка жена копнееше да бъде на нейно място. Сега Мелани бе сто пъти по-красива, отколкото се бе сторила на Сара в апартамента горе. Притежаваше хипнотично сценично присъствие и незабравим глас. Бе направила тази вечер специална за всички присъстващи и Сара се облегна назад на стола си с усмивка на пълно удовлетворение. Вечерта бе съвършена. Храната бе отлична, залата изглеждаше фантастично, пресата бе тук с целия си размах, наддаването им бе донесло цяло състояние, а Мелани бе най-големият им удар. Благотворителният бал се бе увенчал с пълен успех и в резултат на това следващата година щеше да има още повече участници и може би дори още по-голяма печалба. Сара знаеше, че си е свършила работата, и то добре. Сет бе казал, че се гордее с нея. Самата тя се гордееше със себе си дори още повече.
Сара видя как Евърет Карсън се приближава още повече към Мелани и продължава да я снима. Почти се изкикоти от тръпката на вълнението, което пораждаха у нея всички преживявания на вечерта, и почувства как залата леко се залюлява около нея. За миг си помисли, че й се е завило свят, а после инстинктивно погледна нагоре и видя как полилеите се люшкат над главата й. Не разбираше какво става. В мига, в който вдигна поглед, чу нисък тътен, като ужасяващ стон, който обгърна всички в залата. За миг всичко около нея спря, докато светлините примигваха, а залата започваше да се клати. Някой близо до нея скочи и изкрещя:
— Земетресение!
Музиката спря, масите се преобърнаха, а порцелановите съдове задрънчаха, когато светлините угаснаха и хората започнаха да крещят. Залата потъна в непрогледна тъмнина, тътенът ставаше все по-висок и по-висок, надвишен само от крясъците и писъците на гостите, а люлеенето на залата се превърна в ужасно разтърсване, докато помещението се накланяше от една страна на друга. Сет бе изтеглил Сара под тяхната маса, преди да се преобърне, и сега двамата лежаха на пода.
— О, господи! – изрече тя и го стисна с всички сили.
Той я прегърна и я притисна към себе си. Единственото, за което можеше да мисли Сара в този момент, бяха дечицата й, които бяха у дома с Пармани. Изпълваше я такъв страх за тях, че се разплака. Отчаяно копнееше да се прибере при Моли и Оливър – ако и те, и Сет, и тя самата изобщо оцелееха след ужаса, който се случваше сега.
Кошмарният тътен и тласъците, които разтърсваха земята, като че ли продължиха цяла вечност. Изтекоха няколко минути, преди да спрат, а след това страшните звуци отново избухнаха, примесени с крясъците на хората, които започнаха да се бутат и блъскат един друг, когато надписите на изхода отново светнаха. Бяха угаснали за известно време, но в хотела имаше допълнителен генератор, който отново ги бе захранил. Навсякъде около Сара и Сет цареше хаос и ги обгръщаше в плътната си пелена.
— Не мърдай. Стой така няколко минути – каза Сет, без да помръдва от пода. Сара усещаше тялото му до своето, но не можеше да го види в тъмнината. – Тълпата ще те прегази.
— Ами ако хотелът се срути отгоре ни? – Сара трепереше цялата и продължаваше да плаче.
— Тогава с нас е свършено – рече той без заобикалки.
И те, и всички останали в балната зала си даваха сметка, че се намират на три етажа под земята. Не знаеха нито как да излязат, нито откъде да минат, за да се качат горе. Шумът стана оглушителен, защото хората си крещяха един на друг. После под надписите на изходите се появиха служители на хотела с мощни прожектори. Някой заговори по мегафона и ги подкани да останат спокойни и да продължат да се придвижват към изходите предпазливо, без да изпадат в паника. В коридора отвън се виждаше слаба светлина, но балната зала оставаше съвсем тъмна. През целия си живот Сара не бе изпитвала такъв ужас. Сет сграбчи ръката й и я изправи на крака, докато петстотин и шейсет души едновременно се втурнаха към изходите. Някои плачеха, а други стенеха от болка. Нечий глас изкрещя да му помогнат, защото човекът до него бил ранен. Сестра Маги вече бе на крака и вместо да се опита да излезе от залата, започна да се движи сред тълпата.