— Какво правиш? – крясна отец Джо след нея.
Сега можеха да виждат, макар и съвсем слабо, защото от коридора се процеждаше бледа светлина. Огромните вази с рози се бяха прекатурили, а в балната зала цареше абсолютен хаос и безпорядък. Отец Джо реши, че Маги се е объркала, докато я гледаше как влиза все по-навътре и по-навътре в помещението.
— Ще те намеря отвън! – изкрещя тя, докато изчезваше в тълпата.
Само след минута вече бе коленичила до мъж, който каза, че смята, че е получил сърдечен пристъп, но имал нитроглицерин в джоба си. Тя безцеремонно бръкна вътре и му помогна да намери опаковката, а после извади едно хапче, сложи го в устата му и му каза да не мърда. Увери го, че съвсем скоро ще ги извадят и ще дойдат хора, които да се погрижат за пострадалите. После го остави заедно с ужасената му съпруга и продължи. Щеше й се да си бе обула работните обувки, а не лачените, които носеше в момента. Трудно й бе да върви из балната зала – пречеха й всички тези преобърнати на една страна или дори с краката нагоре маси, разпиляната навсякъде храна, разпръснатите съдове и изпочупените стъкла, както и хората, които лежаха сред това разрушение. Сестра Маги систематично започна да си проправя път към тях заедно с няколко души, които казаха, че са лекари. На бала бяха поканени много такива, но на пръсти се брояха тези, които бяха останали до помогнат на ранените. Разплакана жена с лошо ударена ръка каза, че според нея започвали родилните й болки. Сестра Маги й каза дори да не помисля за това, преди да излезе от хотела, и жената се усмихна, докато се изправяше с нейна помощ и се упътваше към изхода, вкопчена в ръката на съпруга си. Всички се бояха от втори трус, който можеше да се окаже още по-лош от първия. Никой не се съмняваше, че магнитудът на това земетресение беше поне седем по скалата на Рихтер, може би дори осем. Из цялата зала се разнесоха стонове, когато земята като че ли отново се върна на мястото си, защото това не бе ни най-малко успокоително.
Когато дойде първият трус, Евърет Карсън бе в предната част на залата, близо до Мелани. Докато залата се олюляваше от една страна на друга, момичето се свлече от сцената право в ръцете на Евърет, а после и двамата паднаха на пода. Когато земята спря да трепери, бившият военен репортер помогна на Мелани да се изправи на крака.
— Добре ли сте? И между другото, да знаете, че пяхте страхотно – рече той с лековат тон.
След като вратите на балната зала се отвориха и вътре нахлу светлината от коридорите, той забеляза, че костюмът на Мелани се е скъсал и се вижда едната й гърда. Той свали сакото си и го плъзна върху раменете й, за да я покрие.
— Благодаря – промърмори тя. Гласът й звучеше замаяно. – Какво стана?
— Земетресение. Струва ми се, че беше седем или осем по скалата на Рихтер – каза Евърет.
— По дяволите! И сега какво ще правим? – Мелани изглеждаше уплашена, но не и паникьосана.
— Ще правим това, което ни казват, ще си изнесем задниците оттук и ще се постараем да не ни смачкат по пътя.
Евърет Карсън бе преживял земетресения, цунами и какви ли не още природни бедствия през годините, които бе прекарал в Югоизточна Азия. Дума да няма, това тук беше страховито. Помисли си, че са изминали точно сто години от 1906, когато жителите на Сан Франциско бяха преживели последното голямо земетресение.
— Трябва да намеря майка си – каза Мелани и се огледа наоколо.
Нямаше следа нито от Джанет, нито от Джейк, а нямаше и начин да разпознае хората в залата. Беше прекалено тъмно и прекалено шумно от крясъците на хората. В тази врява никой не можеше да чуе никого, освен човека, застанал непосредствено до него.
— По-добре я потърсете, след като излезем навън – посъветва я Евърет, докато тя правеше колеблива крачка към мястото, където само допреди няколко минути се намираше сцената, на която бе пяла.
Сега сцената бе рухнала, а цялата апаратура на групата лежеше разбита на пода. Огромното пиано се олюляваше под невъзможен ъгъл, но за щастие не се бе стоварило върху никого.
— Добре ли сте? – попита Евърет.
Мелани изглеждаше замаяна.
— Да… Да, добре съм.
Насочи я към изхода и й каза, че самият той ще остане още малко, за да види дали не може да помогне на останалите. Няколко минути по-късно се натъкна на някаква жена, която помагаше на мъж. Мъжът тъкмо казваше, че е получил сърдечен пристъп. Жената отмина нататък, за да помогне на някой друг, а Евърет помогна на мъжа да излезе от балната зала. Заедно с един непознат, който каза, че бил лекар, го поставиха на стол и го вдигнаха. Трябваше да го изнесат три етажа нагоре. Отвън се бяха струпали лекари, линейки и пожарни коли. Екипите помагаха на хората, които се изсипваха на тълпи от хотела с незначителни наранявания и съобщаваха за тежко ранени вътре. Екип пожарникари се втурна в сградата. Никъде не се виждаха признаци на пожар, но електрическото захранване бе прекъснато и във въздуха летяха искри, докато пожарникарите крещяха по мегафона на хората да се отдръпнат и издигаха предпазни прегради. Евърет веднага забеляза, че целият град около тях е тъмен. А после, воден повече от инстинкт, отколкото от съзнателно намерение, посегна към фотоапарата, който все още висеше на врата му, и започна да снима сцената, като избягваше тежко ранените. Всички около него изглеждаха замаяни. Мъжът със сърдечния пристъп вече бе в линейка на път към болницата заедно с човек със счупен крак. По улицата лежаха ранени хора. Някои от тях – повечето – бяха излезли от хотела, а други не. Светофарите бяха спрели, както и уличното движение. На ъгъла един кабелен трамвай бе излязъл от релсите и в резултат бяха пострадали най-малко четиридесет души, за които се грижеха медицинските и противопожарните екипи. Една жена бе мъртва и вече я бяха покрили с дебел плат. Сцената бе потресаваща; Евърет бе толкова разтърсен, че едва когато излезе от хотела и видя кръвта по ризата си, осъзна, че бузата му е порязана. Не помнеше как се е случило. Във всеки случай раната изглеждаше повърхностна и той не се притесни. Когато един от служителите в хотела му подаде кърпа, я взе и избърса лицето си. Навсякъде имаше цели дузини хора, които раздаваха кърпи, одеяла и бутилки вода на изпадналите в шок хора наоколо. Никой не знаеше какво да прави оттук нататък – всички просто стояха, гледаха се и говореха за това, което току-що се бе случило. Хотелът бе опразнен и на улицата се струпаха няколко хиляди души. Половин час по-късно пожарникарите казаха, че всички са били извадени от балната зала. Едва тогава Евърет забеляза, че Сара Слоун стои до него заедно със съпруга си. Роклята й бе скъсана и изцапана с вино и остатъци от десерта, който стоеше на масата им, преди тя да се преобърне.