— Лекар ли сте? – попита заинтригуван той.
Беше му направило впечатление колко уверена изглеждаше, докато се грижеше за мъжа със сърдечен пристъп.
— Не, медицинска сестра – отвърна тя простичко.
За миг прекрасните й сини очи се приковаха в неговите, а после тя се усмихна. У нея имаше нещо, което бе едновременно и смешно, и трогателно. Тя притежаваше най-магнетичните очи, които Евърет бе виждал през живота си.
— Да, тази вечер имаме нужда от такива.
Имаше много пострадали, макар че не всички бяха сериозно ранени. Имаше обаче множество порязвания и дребни наранявания, както и по-големи, а няколко души бяха изпаднали в шок. Евърет знаеше, че е видял жената на бала, но нещо в простата й черна рокля и обувките без токчета не съответстваше на външния вид на гостите на такива събития. В бъркотията след труса Маги бе загубила шапчицата си и на Евърет нито за миг не му хрумна, че може да е монахиня. Лицето й беше гладко и безвременно, трудно можеше да се отгатне възрастта й. Той предположи, че е в края на тридесетте или началото на четиридесетте и наистина Маги бе на четиридесет и две години. Докато Евърет я следваше, тя се спря и заговори с някого, а после се пресегна за бутилка минерална вода – всички все още чувстваха как устата им се пълни с праха, който излизаше от хотела.
— В убежището ли отивате? Вероятно и там ще имат нужда от помощ – каза Евърет.
Бе захвърлил вратовръзката си и ризата му бе изцапана с кръв от раната на бузата.
Маги поклати глава.
— Ще изляза едва когато свърша тук всичко, което мога. Предполагам, че и на съседите ми малко помощ няма да им е излишна.
— Къде живеете? – попита той заинтересовано, макар че не познаваше града добре.
У тази жена имаше нещо, което го бе заинтригувало. Може би дори някаква история, човек никога не знае. Само като я погледнеше, инстинктът му на журналист се събуждаше. Тя се усмихна на въпроса му.
— Живея в „Тендърлойн“, недалеч оттук.
Но мястото, където живееше, се намираше на цял един свят разстояние оттук. В нейния квартал няколко пресечки можеха да означават друго измерение.
— Това е квартал с доста лоша слава, нали така?
Интересът на Евърет нарастваше все повече и повече. Беше чувал за „Тендърлойн“ и за наркотиците, проститутките и бездомниците, които се срещаха там на всяка крачка.
— Да, така е – отговори честно Маги.
Въпреки лошото име на квартала тя бе щастлива там.
— И живеете на това място? – Евърет изглеждаше стреснат и объркан.
— Да. – Тя му се усмихна. Червената й коса, както и лицето й, бяха покрити с мръсотия, а яркосините очи немирно му се усмихнаха. – Харесва ми.
Евърет умееше да надушва истории – притежаваше шесто чувство и сега интуитивно разбра, че тази жена ще се превърне в един от героите на вечерта. Искаше да е с нея, когато се върне в „Тендърлойн“, защото знаеше със сигурност, че там го чака някаква забележителна история.
— Казвам се Евърет – представи се той. – Мога ли да ви придружа? – попита простичко.
Тя се поколеба и кимна.
— Придвижването дотам може да е опасно, с всички тези открити жици по улиците. А и властите няма да хукнат да помагат на жителите точно на този квартал. Всички спасителни екипи ще бъдат или тук, или в някои други части на града. А, и между другото, наричайте ме Маги.
Измина още цял час, преди да тръгнат от „Риц“. Вече бе почти три сутринта. Повечето хора или бяха отишли в убежището, или бяха решили да се приберат у дома. Евърет така и не успя да види Мелани, но не се тревожеше за нея. Линейките вече бяха откарали хората в критично състояние в болницата, а пожарникарите бяха успели да вземат нещата под контрол. В далечината се чуваше воят на сирени и Евърет предположи, че някъде е избухнал пожар. Водопроводната мрежа беше прекъсната и пожарникарите щяха да срещнат големи трудности в борбата с огъня. Евърет тръгна след дребничката жена, твърдо решен да я изпрати до дома й. Минаха по улица „Калифорния“, а после слязоха на юг през „Ноб хил“. Прекосиха площада на Съюза и най-после завиха надясно и тръгнаха на запад по улица „О’Фаръл“. И двамата останаха поразени, когато видяха, че всички витрини в универсалните магазини на площада на Съюза се бяха счупили и сега стъклата лежаха натрошени по улиците. Пред хотела „Свети Франциск“ Евърет и Маги видяха същата гледка като тази, от която току-що се бяха отдалечили, пред „Риц-Карлтън“. Хотелите бяха опразнени и хората бяха насочени към различни убежища.
Измина половин час, преди да стигнат до квартала на Маги, и когато най-после успяха, завариха съвсем различна гледка. И тук хората бяха излезли на улицата, но бяха облечени в опърпани дрехи, някои бяха дрогирани, други изглеждаха уплашени. Имаше пръснати стъкла от прозорци, по улицата се валяха бутилки алкохол, а една групичка проститутки се гушеха плътно една до друга. Евърет с интерес установи, че почти всички познаваха Маги. Тя се спираше ту тук, ту там, за да поговори с хората, питаше ги как са, дали са пострадали, дали беше дошла помощ и как са нещата в квартала като цяло. Всички й отвръщаха оживено и Евърет седна на прага на един вход, за да си почине малко. Вече бе станало почти пет часа, а Маги изобщо не изглеждаше уморена.