Всички присъстващи останаха безкрайно впечатлени, когато получиха поканите и видяха кой ще пее. В момента в цялата страна нямаше по-нашумяла певица от Мелани Фрий, а освен това външността й бе зашеметяваща. Беше деветнадесетгодишна и през последните две години се бе издигнала шеметно към върха благодарение на песните си, които представляваха поредица от хитове. Скорошната й „Грами“ бе черешката на тортата и Сара бе благодарна, че момичето не се бе отказало от решението си да пее, без да им иска пари. Съвсем доскоро най-големият й страх бе, че Мелани ще отмени участието си в последната минута. Когато ставаше въпрос за благотворително представление, много звезди и певци се отказваха буквално часове преди предполагаемата си поява. Агентът на Мелани обаче се бе заклел, че тя ще дойде.
Вечерта обещаваше да бъде вълнуваща и пресата отразяваше събитието в широк мащаб. Комитетът дори бе успял да примами няколко звезди да долетят от Ел Ей и да посетят бала, а всички видни личности в града си бяха купили билети. През последните две години този бал представляваше най-важното и плодотворно благотворително събитие в Сан Франциско – а също и най-интересното, както казваха всички.
Сара бе подела инициативата за бала в резултат на собствените си преживявания в родилното отделение, където преди три години бяха спасили дъщеря й. Моли, родена три месеца преждевременно, бе първото дете на Сара и по време на бременността като че ли всичко беше нормално. Трийсет и две годишната Сара изглеждаше и се чувстваше прекрасно и предполагаше, че няма да възникнат никакви проблеми – до онази дъждовна нощ, когато започнаха болките и нищо не можеше да ги спре. Моли се роди на другия ден и прекара два месеца в инкубатор в интензивното отделение. Сара и съпругът й Сет бдяха неотлъчно там. Сара изобщо не излизаше от болницата. Накрая лекарите бяха спасили Моли, без да останат никакви увреждания. Сега някогашното бебе бе щастливо, жизнено тригодишно момиченце, готово да тръгне на детска градина през есента.
Второто дете на Сара, Оливър, Оли, бе родено предното лято без никакво проблеми и в момента представляваше сладко, пухкаво усмихнато бебче на девет месеца. Децата бяха голямата радост на Сара, както и на съпруга й. Тя не работеше – посвещаваше цялото си време на тях – и единственото й друго сериозно занимание бе ежегодното организиране на този бал. Осъществяването му изискваше колосални усилия и работа, а Сара я биваше за това.
Сара и Сет се бяха запознали преди шест години в бизнес училището „Станфорд“. И двамата бяха напуснали Ню Йорк, за да учат там. Ожениха се веднага след завършването си и останаха в Сан Франциско. Сет си намери работа в Силиконовата долина и точно след раждането на Моли основа свой собствен хедж фонд*. Сара бе решила да не се присъединява към него на работния фронт. Бе забременяла с Моли още през сватбената нощ и искаше да си остане вкъщи с децата. Преди да постъпи в бизнес училището, пет години бе работила като аналитик на „Уол стрийт“ и сега искаше да си почине известно време, за да може изцяло да се наслади на майчинството си. Хедж фондът на Сет се развиваше толкова добре, че нямаше нужда Сара да се връща на работа.
[* Хедж фонд – вид инвестиционен фонд за инвеститори със значителни финансови средства. – Б.ред.]
На трийсет и седем години Сет вече бе натрупал значително състояние и го смятаха за една от най-блестящите млади звезди на финансовия небосклон както в Сан Франциско, така и в Ню Йорк. Двамата бяха купили голяма красива тухлена къща с изглед към залива в Пасифик Хайтс и я напълниха с творби на едни от най-значимите художници и скулптори в съвременния свят: Галдър, Елсуърт Кел и Де Кунинг и неколцина други обещаващи таланти, които все още не бяха станали световноизвестни. Сара и Сет се наслаждаваха с цялото си сърце на живота, който водеха в Сан Франциско. Беше им лесно да решат да се преместят, тъй като Сет бе загубил родителите си още преди години, а майката и бащата на Сара се бяха заселили на Бермудите, така че връзките им с Ню Йорк вече не бяха толкова силни. За всички на двата бряга бе очевидно, че Сара и Сет са отишли в Сан Франциско, за да останат, а освен това двамата представляваха прекрасно допълнение както към деловите, така и към социалните кръгове на обществото. Сара дори бе получила предложение за работа от един конкурентен хедж фонд, но не го бе приела, тъй като нямаше желание да прави нищо друго, освен да прекарва дните си с Оливър и Моли – както и със Сет, когато съпругът й имаше време. Той току-що бе купил самолет G5, който използваше при честите си пътувания до Ел Ей, Чикаго, Бостън и Ню Йорк. Двамата водеха вълшебен осигурен живот, който ставаше все по-щастлив с всяка година. При все че и тя, и той бяха израснали в охолство, все пак предишният им живот не бе екстравагантен като сегашния. От време на време Сара дори се тревожеше малко, че може би пръскат прекалено много пари – сега към градската си къща бяха добавили още един великолепен дом в Тахо, имаха частен самолет. Сет обаче настояваше, че всичко е наред. Казваше, че печели пари, за да ги харчат. И наистина ги харчеше с пълни шепи.