Мисълта за подобно призвание му бе напълно чужда. Той бе израснал в лутеранско семейство и преди да напусне дома си, никога не бе виждал монахиня. Самата идея за съзнателен избор на монашески живот винаги му бе струвала нелепа. Сега обаче пред него стоеше тази дребничка щастлива жена, напълно доволна от живота, който водеше сред проститутките и наркоманите на „Тендърлойн“ с такава ведрост, радост и вътрешен мир. Това просто го изумяваше.
— Загина при катастрофа през втората ми година в сестринското училище. Но дори да не беше, мисля, че пак щях да постъпя по същия начин. Още от самото начало му казах, че искам да стана монахиня, макар че не съм сигурна дали ми повярва. След това така и не излязох с никого другиго, защото вече бях убедена в избора си. Вероятно щях да скъсам и с него. Но и двамата бяхме млади и всичко бе съвсем невинно и безобидно. Поне според стандартите на днешния ден.
С други думи, разбра Евърет, тя бе постъпила в манастира като девица и все още беше такава. Самата представа за това му изглеждаше невероятна, а освен това представляваше похабяване на една толкова красива жена. Маги му се струваше толкова жизнена и преливаща от енергия.
— Това е удивително.
— Не, в действителност не е. Просто има хора, които са така устроени. – Изглежда, приемаше този факт съвсем нормално. Евърет не можеше да се сети за нищо, което да му се струва по-ненормално. – Ами вие? Женен ли сте? Или разведен? Имате ли деца?
Маги инстинктивно усещаше, че той има неспокойно минало, и Евърет бе готов да й разкаже за това. С нея разговорът вървеше гладко и компанията й му допадаше неимоверно много. Сега осъзна, че простата й черна рокля в действителност представлява расо. Това обясняваше защо не бе облечена във вечерна рокля както всички останали жени на благотворителния бал.
— Когато бях на осемнайсет, едно момиче забременя от мен. Ожених се за нея, защото баща й заплаши, че ще ме убие, и на следващата година се разделихме. Бракът не е за мен или поне на тази възраст не беше. Най-накрая тя подаде молба за развод и мисля, че се омъжи повторно. Откакто се разведохме, съм виждал момчето си само веднъж. Тогава беше на три годинки. Просто не бях готов да бъда баща, не и тогава. Когато си тръгнах, се чувствах виновен, но всичко това беше прекалено много за хлапе на възрастта, на която бях тогава. Затова ги напуснах. Не знаех какво друго да направя. Прекарах целия му живот и по-голямата част от своя собствен, обикаляйки по света от едно опасно място на друго – отразявах войни и катастрофи за „Асошиейтид прес“. Този живот беше шантав, напрегнат и опасен, но беше точно като за мен. Обичах всеки миг от него. А сега вече съм пораснал, той също. Вече няма нужда от мен, а освен това майка му беше побесняла от гняв – дотолкова, че по-късно получи анулиране на брака ни от църквата, за да може да се омъжи повторно. Така че официално аз не съществувам и никога не съм съществувал – тихо довърши Евърет.
Маги не сваляше поглед от него.
— Винаги имаме нужда от родителите си – рече меко тя.
За миг и двамата замълчаха, докато той размишляваше над думите й.
— В „Асошиейтид прес“ ще останат много доволни от снимките, които направихте тази вечер – каза окуражително Маги.
Той не й спомена за своя „Пулицър“. Никога не говореше за него.
— Вече не работя за тях – рече просто той. – През тези години усвоих някои много лоши навици. Преди една година загубих контрол над нещата – едва не умрях от алкохолно отравяне в Банкок. Спаси ме една проститутка – заведе ме в болница и най-накрая се върнах и успях да се откажа от алкохола. След като от „Асошиейтид прес“ ме уволниха, отидох в рехабилитационна клиника. От една година съм трезвен и се чувствам страшно добре. Току-що започнах работа в списанието, за което отразявах бала. Такива светски събития не са в моя стил. Предпочитам да се излагам на опасността да ме прострелят в някоя дива земя на края на света, отколкото да стоя в балната зала, облечен в смокинг. Както тази вечер.
— И аз бих предпочела същото – отвърна Маги през смях. – Защото тези светски събития не са и в моя стил. – И му обясни за обстоятелствата, които я бяха довели на масата в балната зала, и как една приятелка й е дала своя билет въпреки нежеланието й да отиде, и е отишла само за да не го похаби. – Предпочитам да работя на улицата с тези хора, отколкото да правя каквото и да било друго. Ами синът ти? Питаш ли се понякога какъв е станал? Искаш ли да го видиш? На колко години е сега?
Тя също искаше да научи нещо повече за събеседника си, затова отново върна темата към сина му. Твърдо вярваше в силата и важността на семейните връзки в живота на хората, а рядко й се удаваше случай да разговаря с човек като него. За него пък беше още по-странно да разговаря с монахиня.